Това реши Софийският апелативен съд

Бившият окръжен прокурор от Плевен Димитър Захариев е напълно невинен по делото за принуда, незаконно държане на оръжие и на заглушител за телефони. Това реши Софийският апелативен съд, като отмени присъдата на първата инстанция, с която Захариев беше осъден условно на 2 години затвор за държането на оръжията и заглушителя и го оправда напълно, съобщава news.lex.bg. Основното обвинение срещу него обаче беше за това, че е принуждавал основния свидетел по делото „Октопод“ Георги Цветанов да се отрече от показанията си и да даде нови, в които пък да набеди тогавашния наблюдаващ прокурор Светлозар Костов, че го е карал да лъжесвидетелства.

По това обвинение и градският съд, и апелативният са категорични, че няма доказателства и Захариев беше оправдан, а свидетелят Цветанов почина в катастрофа преди дори да даде показания по това дело.

Според прокуратурата Захариев и Цветанов са се срещали няколко пъти, като срещите им били записвани – първо от свидетеля, а след това и със специални разузнавателни средства. В тях тогавашният прокурор заплашвал Цветанов, че ще му бъдат повдигнати обвинения, включително за убийство, ще бъде арестуван, ще бъдат разбити бизнесът и животът му, а основният подсъдим по делото „Октопод“ Алексей Петров ще го преследва, ако не даде показания срещу Светлозар Костов. По този начин Захариев се надявал да заеме мястото на Костов, който беше шеф на Специализираната прокуратура или да стане окръжен прокурор на Плевен.

Пред втората инстанция прокуратурата настояваше Димитър Захариев да бъде признат за виновен по всички обвинения и наказанието му да бъде увеличено до 4 години затвор, което означава и да е ефективно.

Захариев пък е заявил, че делата срещу него (той е подсъдим и за участие в престъпна група за рекет в спецсъда – б.а.) са резултат от провокация на ДАНС и въздействие на бившия му шеф и окръжен прокурор на Плевен Марио Василев, срещу когото подавал сигнали. Той е казал още, че съжалява за смъртта на Цветанов и невъзможността да даде показания, което е и основният проблем за разкриване на истината по делото.

И двете инстанции подчертават, че единствените доказателства с отношение към обвинението за принуда са показанията на други двама свидетели, които обаче само преразказват какво им бил разказал Цветанов. Такива производни доказателства, според съда са допустими, но в случая не са достатъчни.

„Следва обаче да се подчертае, че от добросъвестното възпроизвеждане от страна на двамата свидетели на това, което им е станало известно, съвсем не произтича безусловен извод, че Цветанов им е казал истината“, пише в присъдата на САС. Всъщност, двамата свидетели отричат Цветанов да им е казвал, че Захариев го е заплашвал, а от думите му по-скоро личало, че е бил притеснен и уплашен, че го следят, че може да му бъде повдигнато обвинение и да му бъде „пришито“ убийство, но не и от Захариев.

Апелативният съд пише в мотивите си, че единственото несъмнено установено е, че подсъдимият интензивно е увещавал Цветанов, като е обещавал и поемането на всякакви гаранции за бъдещата му безопасност, но единствено затова, че няма да бъде обвинен за лъжесвидетелстване, ако промени показанията си, както и че Алексей Петров щял да го остави намира.

Съдът е съгласен с тезата на прокуратурата, че действията на Захариев са в полза на Алексей Петров, но подчертава, че това не доказва да е употребявал заплахи към Цветанов.

Докато е опитвал да убеди свидетеля да даде нови показания по делото „Октопод“, бившият вече прокурор от Плевен редовно се „отчитал“ на неустановен по делото човек за хода на преговорите, а при разговорите твърдял, че това е „волята“ на прокуратурата, на която пък той се явявал проводник. В тази връзка апелативните съдии пишат още, че той сам е осъзнавал укоримото си поведение и затова е проявявал завишена предпазливост при срещи и разговори по телефона.

 „Безспорно е, че цялостното поведение на подсъдимия е укоримо в личен и професионален план“, пише съставът на САС с председател Калин Калпакчиев и членове Весислава Иванова (докладчик) и Виолета Магдалинчева. Те подчертават, че макар всички укорими обстоятелства около поведението на Захариев да са изяснени, дейността му не може да бъде дефинирана като престъпна.

Апелативните съдии са обсъдили и възможността за квалифициране на поведението на Захариев като подбуждане към престъпление, в случая – лъжесвидетелстване, което е по-леко и се наказва с до 1 година затвор или пробация. САС обаче е отхвърлил този вариант като незаконосъобразен, а и дори да не беше, според съда пак няма как да бъде доказано престъпление.

На първо място САС посочва, че това би било съществено изменение на обвинението, по което Захариев не се е защитавал. След това съдът пише, че за да бъде осъден Захариев по това обвинение, трябва този състав да установи каква пък е била истината в показанията на Цветанов по делото „Октопод“, който твърдеше, че е бил бит и заплашван от Алексей Петров. В тази връзка САС припомня, че Петров вече е оправдан на първа инстанция от спецсъда по „Октопод“, а в мотивите към присъдата пише, че показанията на Цветанов са били недостоверни.

„Промяната в показанията на свидетел може да се дължи на това, че той е заявил неистина в предните си показания. Затова, както вече бе споменато, за преценка дали нечие поведение може да се квалифицира като подбуждане към лъжесвидетелстване, е нужно да се изясни по несъмнен начин, че свидетел е увещаван да излъже, а не да се отрече от предходни лъжливи показания, например“, мотивира се САС.

За да оправдаят Захариев и по останалите две обвинения, за които първата инстанция го беше осъдила условно, апелативните съдии казват, че той не е извършил престъпление с временното държане на два пистолета и боеприпаси в колата си, а това, че притежава заглушител за телефони, е несъставомерно. Той е могъл да носи отговорност за използването на този заглушител, за което и Цветанов е свидетелствал, но пък бил обвинен единствено за държането му.

Относно обвинението за оръжията, съдът е изяснил, че Захариев е имал каса за съхранението им, а разследващите са ги открили в раница в багажника на колата му. Апелативният съд приема, че в случая оръжията са били временно извадени и подсъдимият е изпълнил задължението си да ги опази, след като ги е прибрал в раница и в багажника на колата.

„А след като и превозното средство, и багажникът му са били заключени, то не е ясно какви допълнителни мерки се е очаквало да вземе подсъдимият. Очевидно е, че рискът от изгубване не може да се коментира при това положение, тъй като е абсолютно изключен. Подсъдимият не е захвърлил оръжията на видимо място в автомобила, така че да бъдат забелязани от преминаващите край него, нито пък е оставил отключено превозното средство/багажника му“, пише САС.

Присъдата не е окончателна и прокуратурата може да я протестира пред Върховния касационен съд.