Изборът на подходяща професия е изключително важен момент от живота на всеки човек, още повече в нашето общество, в което се дава широк простор за избор на желаната професия и това е така, защото професията предава съдържанието и смисъла на човешкия живот.

От сполучливия избор на професия зависи бъдещето на човека. Неговата дейност, неговото място в живота, неговата обществена значимост. Една от най-уважаваните професии е тази на заетите в селското стопанство. Необходимо е да се вникне дълбоко в нейната същност и благородни цели, за да и се даде водещо място сред другите професии, защото е жизнено необходима, без която е абсолютно невъзможен живота на земята. Основен обект на тази благородна професия е земята, която е основно средство за производство. В тази връзка възникнала и идеята за създаване на училище в Пордим. По най-тържествен начин е било открито училището и новата учебна година на 1 дек. 1929 г. под наименованието „Селски народен университет” с директори Елисавета и Едуард Хаскел.

Кои е Едуард Хаскел?

Едуард Хаскел е роден в Пловдив на 4 ноем. 1865 г. Родителите му са от Съединени Американски Щати (САЩ). Бащата Хенри и майката Бел Хаскел са работили предимно на Балканския полуостров и в България като мисионери. Едуард Хаскел завършил богословие в Америка, гр. Оберлин щата Охайо. След това заедно със съпругата си Марта работeли на Балканите. В Солун основали един промишлено-земеделски институт. По късно работели и в България. В Самоков са били учители и директори на американски колеж. Около [1904] съпругата на Хаскел умряла в Солун и след няколко години той се свързал и оженил за швейцарката Елисавета – учителка по това време в арменското училище в Пловдив.

През есента на 1926 г. заминали за САЩ, където чрез разговори, сказки и кореспонденции успели да съберат от приятели около 25 000 долара. Връщайки се в България към края на 1928 г., в тях се зародила идея да създадат училище в някое „назадничево” село. Тази им идея скоро прераснала в стриктен план, който за пръв път публикували в списания „Зорница”.

На публикувания план-предложение, отговорили 35 селища от различни краища на България с молба да открият училище в техния край. Д-р Хаскел е предпочитал село с по-бедна земя, като е смятал, че училището ще отговори и на най-растящите нужди. Възнамерявал в последствие да го подари на държавата и се обърнал за съвет до Министерството на земеделието. Те му отговорили, че имат собствено становище по този въпрос, а именно: „Че една демонстрация на нова учебна програма, трябва да се направи в селище с по-благоприятни условия и с по будни селяни, за да се видят по-скоро резултатите”. По тия съображения Министерството им препоръчало село Пордим, Плевенско, като централен пункт с всички изгледи за успешно развитие на новия модел учебна програма, след което да се ползва от цялата страна.

Професорите Д. Кацаров, Иван Иванов и Атанасов от Държавния университет и Илия Димитров от Плевенската земеделска катедра обърнали внимание на д-р Хаскел да пригодят учебната програма към Датските селски университети, която да може да се приспособи към българските условия.

Към края на 1928 г. д-р Хаскел заминал за Дания, за да се запознае с живота на тази страна и техните методи за обучение на по-възрастни младежи и девойки. Именно там той се срещнал с 16-те български юноши изпратени от българското правителство да специализират. Запознава се с младежа Христо Симеонов, с който споделил намеренията си.

Пролетта на 1929 г. съпрузите Хаскел, за пръв път посетили село Пордим. Посрещнати били радушно от цялото население, което спечелило сърцата им и те решили да останат и създадат училище.

Началникът на строителния отдел на Министерството на земеделието Любен Чардафонов, изработил безплатни планове на постройките за училището. За около 4-5 месеца се изградили необходимите помещения след това около сградите бил направен хубав парк от учителя от винарското училище в Плевен – Стрибърни. Същата година пордимското население прекарало 10 км. водопровод. Първоначално се ползвала електрическа енергия от маслобойната на Дени Балкански. По искане на д-р Хаскел от писмо на общо електрическо дружество „Светлина” София от 16 окт. 1929 г. е било видно, че ще се инсталират дизелов мотор за произвеждане на електрически ток. Към края на 1930 г. училището е имало собствено осветление.

За кратко време всичко се е подготвило и са се създали условия за изпълнение на набелязаната учебна програма. Първоначално са записани 16 девойки от различни селища. Министерството на земеделието назначава Христо Симеонов, като асистент агроном, специализирал в Дания. Временно като агроном е работил Емил Леникс (датчанин), Милка Славейкова като медицинска сестра, Мария Кирова за домакиня, Вера Начева в детската градина, Фрьолих (Роза) сестра на Елисавета Хаскел  в яслите.

Лекции са били изнасяни безплатно от: Иван Божинов, Дашо Радоев, Михал Николов и Стефан Станчев от Пордим.

Времето на строежа е било използвано за обиколки на разни държавни земеделски училища, като Висшия земеделски институт в Пазарджик, Средно земеделско училище в Образцов Чифлик, Средно лозарско-винарско училище в Плевен и др.

Заслуга за откриването на Селският народен университет имат пордимци и най-вече тогавашния кмет на Пордим – Иван Божинов, който с настоятелна и разяснителна агитация е убеждавал населението да подарят 328 декара обществена земя, за опитно земеделско полевъдство и 28 декара за училищен двор.

В университета са се водили занятия по:

- домакински науки: домакинство, майчинство, детска психология, хигиена, домашно счетоводство, птицевъдство, градинарство (цветарство) и млекарство;

- българско народно знание: бълг. ез., история, география, драматизация и народни песни;

- обществени науки: етика, селска социология, кооперативно дело, обща история, религия и биографии на велики световно известни дейци – предимно жени.

Практическите занимания са се провеждали в добре обзаведени сервизи. Домакинството се е практикувало в малки, художествено подредени вили, в които живеели от 8 до 12 ученички с една учителка.

Обучението на ученичките е почивало на трудов принцип. Почти през целия ден те били на практика, съществувало е и съревнование между тях. През свободното си време четели книги, готвели реферати, организирали забави и др. Бележки за успех не се пишели, нито поведението се намалявало и въпреки това резултатите от обучението и възпитанието на учениците, провеждани настойчиво и с разбирания от целия персонал на училището били много добри, а за някои изненадващи.

В Селския народен университет с директори семейство Хаскелови през периода от 1929 г. до 1934 г. да се обучавали 116 девойки, 64 младежи и 65 деца от 49 села и 11 града. Учениците завършили Селския народен университет в живота се проявявали като културни и добре възпитани майки и възпитателки на децата си, и примерни домакини.

Днес училището съществува като Професионална гимназия по селско стопанство „Д-р Хаскел” – Пордим.

Габриела Вълова – главен експерт в отдел „Държавен архив” – Плевен

Използвани материали: Ф. 996, оп. 1, а.е. № 8

снимка от „Плевен – среща с миналото” на Любомир Буковски