Имен ден имат: Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, както и имена на билки

На тази дата източноправославната християнска църква чества Рождението на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник — Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван) — и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван Бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него

Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има много точни съответствия в обичаите на всички славянски народи. Нашите деди по традиция се къпели обредно в извори, чешми и кладенци, за да се предпазят от лоши болести. Трябва да се внимава с морето и реките обаче, защото в този ден обикновено те вземат своя курбан. Бабите пък сплитали вълшебен билков Еньовски венец. Поверието гласи, че нощта срещу Еньовден звездите слизали на земята и омайвали треви и билки, като им предавали магическа целебна сила. Всяка билка, набрана на този ден служи за цяр. Старите българи са брали точно 77,5 билки, колкото били и болестите. Смятало се, че за всяка болка имало билка, само за половинката болест не се знаело коя от всичките билки може да помогне. Такъв е Еньовден – може да бъде добър, но и лош магьосник.