От фейсбук профила на Росен Петров, историк и тв водещ

Ниското ниво на Дунав разкри още едно от античните чудеса, съществували по земите ни – Константиновия мост. Когато преди повече от три години писах за него (за него има една глава в първата ми книга „Нека помним“), имаше скептици, които коментираха, че подобно съоръжение е „измишльотина“. Е... сега под падналите води се показаха самите опори на моста, заснети от учените от Регионалния исторически музей в Плевен. За година на неговото „въвеждане в експлоатация“ се посочва 328 г. от н. е. Това инженерно чудо е свързвало античния град Улпия Ескус край село Гиген с древната Сукидава до днешния град Корабия в Румъния. Дължината му е била внушителните 2434 метра, с ширина от 5,70 метра и височина над водата от 10 метра. Можем само да си представим какви строителни умения са имали в Античността, за да издигнат такова масивно съоръжение. Всъщност това е бил най-дългият мост в цялата огромна Римска империя!

Съдбата му обаче е нерадостна. Вероятно опожарен по-късно при готските нашествия, каменните му опори може би са станали жертва и на земетресенията, които, за жалост, толкова често се случват в близкия регион Вранча. Но това са само предположения. Мостът го няма. И тогава защо ви припомням тази, надявам се, вече доста известна история? Защото сега, когато и най-големите скептици се убедиха, че такова „чудо“ е имало, и когато преоткриването му стана водеща новина, е крайно време тъй наречената ни „държава“ да направи нещо за популяризирането на това място. Та там, на броени метри от моста, все още стоят останките от прекрасния римски град Улпия Ескус, преливащ от археологически артефакти. Какво чакаме, за да разкажем на света за този над двукилометров античен мост, по който е преминавал самият император Константин Велики? И ако, за да видим нещичко от моста, трябваше да дойде страшна суша, защо тогава не показваме поне Улпия Ескус като отправна точка на това грандиозно съоръжение? Достатъчно е да се види какво направиха сърбите и румънците с Траяновия мост, който е практически идентичен с нашия Константинов мост. И понеже постоянно говорим за културно-исторически туризъм, нека попитам: има ли изобщо къде туристът да изпие една студена вода или да „пусне“ една вода, ако реши да разгледа останките от Улпия Ескус? Има ли поне една свестна табела, указваща моста? Лесно ли се стига дотам? Въобще някой „рекламира“ ли това място?

Все въпроси с тъжни отговори. Както е казано: „Господ дава, но в кошара не вкарва“. Съдбата ни е отредила да живеем по земи, преливащи от културно-исторически богатства, но дали ще си ги „вкараме в кошарата“, си е чисто наш проблем. А истината е, че твърде дълго бяхме оставили тези съкровища на глутниците от иманяри и на абсолютния произвол на собственото ни буренясало безхаберие.