Преди няколко години ме поканиха заедно с няколко колеги на дискусия за реформи… На място се оказа, че трябва да даваме съвети на социалния и здравния министри – как да реформират секторите си. Започнах да говоря неуверено – „Г-да министри, не съм специалист по проблемите на вашите ресори… Но доколкото вече 30 години се занимавам със системен анализ и публични институции, мога да препоръчам следното… Г-н здравен министър, вашата система се реформира по парадоксален начин  – отгоре надолу. Създадени са луксозни клиники… Уреден е статутът на елита на лекарското съсловие… В някои области имаме елитни здравни услуги… Фармацевтичните компании – доставчици работят при устойчив комфорт… Но една къща не се строи от покрива надолу – започва се от основите и се покрива накрая… Ако искате да реформирате здравната система, трябва да започнете от най-долу – от бързата помощ…“

Министърът ме погледна, присви очи и каза – „Вие чувате ли се какво говорите? Да инвестирам аз в Бърза помощ, за да се обаждат циганите и да разкарват линейките нагоре надолу, това ли препоръчвате…?“ В този момент разбрах, че реформа няма да има – няма как да има, след като подобни аргументи определят гледната точка на ресорния министър. Спомних си за този случай след като социалните мрежи избухнаха срещу „дискриминационното“ изказване на Петър Москов по повод побоите над лекари от Бърза помощ.

Аз не искам да споря с блюстителите на публичния морал и със защитниците на малцинствените права, които живеят в центъра на София и наблюдават нарушенията на човешките права в места като село Врачеш по телевизията. Не искам да споря не за друго, а защото споделям тяхното мнение – не може граждани да бъдат лишавани от медицинска помощ заради етническата си и въобще – общностна принадлежност. Това казах и на министъра преди няколко години, когато той високомерно отказа да реформира Бърза помощ за да не „обслужва циганите на повикване“ (цитирам). Но не мога и да заема позицията на правозащитния щраус – да съблюдавам строго публичното говорене да бъде политически коректно, а срамежливо да извръщам очи от една брутална действителност на насилие, беззаконие и произвол, отговорността за която не е на едно малцинство, на едно или друго гето, а на всеки един от нас, членовете на обществото и гражданите на държавата. Да, наша е отговорността, наша е и вината.

Ние няма какво да отговорим, ако децата и внуците ни ни попитат: Знаехте ли, че стотици, хиляди възрастни хора в селата и малките градове са пребивани, ограбвани и изнасилвани практически безнаказано в продължение на десетилетия? Знаехте ли, че цели региони в България запустяват просто защото дребната престъпност е достигнала мащаби, при които е невъзможно поддържането на нормална делова дейност – земеделска, търговска, индустриална? И че там, където няма делова дейност, няма работа, няма ред, няма прехрана… няма население… Знаехте ли, че тази дребна престъпност се неглижира и толерира от едрата престъпнст, контролираща държавата? Знаехте ли, че стотици, хиляди деца не ходят на училище или ходят там само формално…?

Протестираме за това, че здравният министър отказал да изпраща екипите на Бърза помощ на места, където могат да бъдат бити и унижавани… Има ли стотина – двеста правозащитници и блюстители на либералните ценности, които биха се качвали в продължение на един месец – един месец! – на линейките, пътуващи към места като Врачеш? Защо лекарите от Бърза помощ да плащат цената за това, че ние сме либерално общество в условията на бедност, безхаберие и абдикиране на държавата и общественото мнение от язвите на заобикалящата ни действителност? За пръв път от много години насам имаме министър, който поема публична отговорност за промяна в здравната система – не се скатава, не се измъква с общи фрази и мъгляви обещания. Москов пое отговорност. Може да не ви харесва начина, по който го е направил – дайте му кредит за отговорността.

Всеки, който е имал досег със здравеопазването вижда много добре, че тази система се срутва отвътре, разпада се на съставните си части поради несъвместимост на принципите, върху които е изградена с практиките на всекидневното си съществуване. Бързата помощ е най-отпред – на „фронтовата линия“ срещу едно бедно и болно общество, ограбвано от своите елити – включително и от елита на здравеопазването. Да посмееш да реформираш Бързата помощ означава да сложиш пръст в раната, да започнеш да разриваш Авгиевите обори, да започнеш да търсиш твърда основа за нов градеж. Подкрепете Петър Москов! Не зная дали ще може да се справи с предизвикателство от този порядък – реформа в българското здравеопазване. Но той поема предизвикателството. Неговите предшественици не го направиха.

Източник: Блогът на Огнян Минчев