От фейсбук профила на Александър Урумов

Какво не ни е наред? Човещината я няма.

Страшен удар е бил. Загинали са две сестри — на 26 и 22 години — заедно с още едно момче.

Вчера колата пред мен щеше да прегази млада жена на пешеходна пътека. Хора от тротоара извикаха възмутено на шофьора…

Но не. Вместо да осъзнае какво едва не е направил, той размаха юмрук през отворения прозорец.

Не знам какво си казаха с хората на тротоара. Накрая те просто махнаха с ръка и му обърнаха гръб.

На същата отсечка — с пешеходна пътека и три „легнали полицая“ — има 90-градусов завой без видимост и регулирано Т-образно кръстовище.

На този завой карам плътно в моето платно с 10 км/ч. И въпреки това, ако не бях спрял преди завоя, един джип щеше да се забие в мен.

Махам възмутено на шофьора отсреща. Млада дама ме поглежда надменно с онова изражение:

„Ти па к'во искаш там?“

Искам да живееш.

Това искам.

Искам да не умреш като куче заради собствената си сляпа самонадеяност.

И да — искам и аз да бъда в безопасност. Заедно с всички останали, които спазват правилата за движение.

Искам жена ми да не пострада.

Искам децата ми да не плачат без време за родителите си.

Много ли искам?

Все повече осъзнавам, че явно искам много.

Много е.

Това не ни е наред — човещината я няма.

Не говоря за проблясъците на човещина.

Не говоря за добрите хора, които винаги се намират в беда — сякаш изпратени от Господ като ангели.

Тях ги има.

Говоря за човещината като обществена атмосфера.

Нея я няма.

Виртуалната реалност сякаш се пренася по пътищата, където, като в електронна игра, трябва да си по-бърз, по-агресивен, по-брутален.

Каква трябва да е била скоростта при тази катастрофа от снимките?

Каква трябва да е била, за да смачка колата и да изхвърли тежък камион встрани, отвъд мантинелата?

Жалко за децата, отишли си без време…

Жалко за родителите, които оттук нататък ще ги виждат само на снимки и ще ги сънуват…

Жалко за невинния шофьор на камиона, който цял живот ще се връща към този кошмар…

Защо е всичко това?

Понякога разбирам причините.

Но в други случаи просто не мога.

Като при тази страшна катастрофа.

Поредната.