От фейсбук профила на Диян Стаматов

Новите мерки за дисциплина в училище отново поставят един стар въпрос - как да научим децата не просто да спазват правила, а да разбират защо те съществуват. Дисциплината не започва със санкцията.

Тя започва с ясни правила и с определяне на граници.

С ясното „това може“ и „това не може“. Това е прието, а ето това се смята за нередно.

С последователността на възрастните.

Със способността да се носи отговорност за собственото поведение. Дори и когатото е детско поведение.

Училището има своята роля. То има ясни правила, ясен и точен порядък да реагира навреме.

Основната роля на училището е да подкрепя ученика.

Наред с това има и строгите очаквания да защитава правото на всички останали даучат спокойно и да се усещат в пълна безопасност.

На всички е ясно, че училището не е единственото място, в което се учи на уважение. Не е единственото място, където се спазват правила.

Спазването на всички правила сме приели да наричаме дисциплина, порядък.

Дисциплината не е наказание.

Тя е основната подготовка за живота, в който свободата на един човек свършва там, където започва правото на другия.

И ако искаме по-спокойни училища, вероятно трябва да говорим не само за това какво ще направи учителят, когато правилото бъде нарушено.

Трябва да говорим и за това кой учи детето да уважава правилото, преди да се стигне дотам.

Защото добрата дисциплина не се налага.

Тя се възпитава.

Бавно, последователно.

С ГОДИНИ.