От фейсбук профила на Мартин Карбовски

Любо Дилов-син даде на цяло едно наше поколение свободата като възможност. Повечето свобода у нас можеш да опиташ на вкус, но не можеш да живееш в свобода. Да си я позволиш - скъпа е. Любо ни показа, че няма ограничения, ще можем да пишем, да се подиграваме, да грешим и да не се извиняваме за свободата си. Такъв Любо е нужен на всяко поколение автори, писачи и артисти. Свободата нямаше особен смисъл, няма и сега. Защото бият всеки ден по свободата ни. Защото тълпата не се нуждае от нея. Защото жените (примерно:) не я разбират …

“Но не тряа да ти пука “ - бързорек и фъфлещ, ироничен и сладкодумен и като го питаш какво ще пишем днес, какъв да е днешния скеч - той казваше - ше праим каквото си искаме. Стига да е смешно.

Винаги е смешно.

Не се сещам за много други свободни такива хора, даващи свободата като основна опция на всеки писач. На всеки търсещ и мечаещ. 90-те са Любо. Вече затворен за онази свобода прозорец.

Но някой ще продължи.

Свободата живее на цикли.

Някой ще продължи да търси и винаги ще има Любо, който небрежно те поощрява.

Свободата, Патрон:)) да си жив и здрав там горе! Епитафиите също могат да са смешни, долу патетиката, свободата, Марти, оправдава всички грехове - виж лимериците и сюрреалистите.