От фейсбук профила на издателя Иван Гранитски

in memoriam

СВЕТЛА ПОЕТИЧНА ДУША

Отиде си Илко Иларионов – светла и поетична душа, артист в най-широкия смисъл на думата – актьор, драматург, поет, белетрист, дългогодишен директор на ДКТ „Иван Радоев“ – град Плевен. Автор на над 20 книги с поезия и проза и над 30 пиеси, поставени с неизменен успех в редица градове на Отечеството – София, Пазарджик, Шумен, Хасково, Враца, Ямбол, Кюстендил, Благоевград, Силистра, Монтана, Добрич, Плевен, а също и в чужбина…

Ние, неговите приятели и съратници, скърбим затова, че вече няма да видим дяволитата му усмивка, че няма да можем физически да общуваме с него. Но знаем, че той остава в нашите сърца с прекрасния спомен за истинско приятелство, другарство и съмишленичество за преследването на благородни каузи, възвишени цели и устояването на морални принципи.

Поезията на Илко Иларионов беше задъхана, страстна, стихът беше напевен, песенен и музикален, но понякога и насечен, раздробен като с удар на чук върху недовършена гранитна скулптура. Силно обичаше (както съветва великия Ботев), но и силно ненавиждаше. Ненавиждаше подлостта, предателството, философията на преклонената главичка, която остра сабя не сече, зломислието, егоизма, чиито зловещи пипала обхващат през последните години нашето клето Отечество…

Чрез словото си (поезията и драматургията) и в спомените на своите близки Илко Иларионов е жив и ще живее духовно, надяваме се, дълго-дълго. Поне докато има мислещи и четящи хора в България.

Сбогом, скъпи приятелю,

Сбогом духовни побратиме,

Сигурно ще се видим в един по-добър и по-справедлив свят.