От фейсбук профила на Виктория Петрова, спортен журналист

Толкова много неща исках да ти кажа, но знам, че вече ги знаеш още преди да ги напиша. Казвам пиша, защото това е моето аз...

Мога да ти благодаря и да ти се поклоня, защото нямаше да държа тази топка в ръцете си, нямаше да обичам толкова много тази игра и да сбъдна мечтата си, ако не гледах теб на терена толкова години.

Когато срещнеш някой, който да те вдъхновява, можеш само да грабнеш това вдъхновение и да не го пускаш никога, но винаги да го носиш с благодарност и отговорност. Има дарове, които са безценни и заради това си задължен всеки ден да се раздаваш. Благодаря ти, че бе и си оставаш пример.

Благодаря, че заради баскетбола и твоята игра намерих приятели, още едно семейство и дом.

Прости ми и позволи ми понякога да проронвам по някоя сълза, да те търся в някое страхотно отиграване и те откривам в очите на две прекрасни деца.

Знам, че си в най-великия отбор и им показваш как се прави, както само ти можеш...

P.S.: Обещавам да не те разочаровам!