От фейсбук профила на журналистката Кристина Патрашкова

Той беше различен. Един от малкото български актьори, които бяха вътрешно свободни. Говореше срещу сценаристи и режисьори, живееше бохемски и отказа да остарее на екрана.

Оттегли се в село край Панагюрище. Понякога ми се обаждаше късно вечер по телефона Говореше за цветята в двора му, за стиховете, които пише. Звучеше странно, като човек, който не иска да се нагоди към този свят. Някак си бе в противоречие с морала му.

А бе кумир за поколения през 70-те и 80-те години. Докарваше момичета до истерия с „Всичко е любов“. Всеки на негово място би експлоатирал тази слава до край. Не и той. Във „Всичко е любов“ героят му казва нещо забележително: „Аз не знам какво е щастие. Знам така - ако човек иска нещо да се повтори, значи му е било хубаво“.

С Иван Иванов на екрана беше много хубаво. Сбогом, Иване – всичко е любов!