Във футбола се смята за самонадеяно и даже неприлично да се твърди, че един играч, един мач или един гол са обърнали хода на историята и са променили любимата игра на милиарди фенове по света. Все пак, футболът е колективен спорт и в него отборният дух и взаимодействието се приемат за водещи.

Но е трудно да се отрече, че футболната история е белязана от емблематични голове, които не само оставиха неизлечима следа в съзнанието на привържениците, но и се превърнаха в легенди. От решаващи попадения на световни първенства до легендарни голове на европейски финали, има моменти без които ни се струва, че нищо в този спорт не е същото.  

Както се казва, такива голове са солта и пипера на тази велика игра, а за останалото на сайта на букмейкъра, познат като основен спонсор на най-успешния български футболен клуб ЦСКА са налични предложения за всевъзможни футболни пазари от десетки първенства и турнири от цял свят.  

В тази статия ще разкажем за няколко от головете, които сакаш промениха историята на футбола, представени без специален ред.

Иниеста изкачва Испания на футболния връх

Йоханесбург посреща финала на Световното първенство в Южна Африка през 2010 г. Съперници са Испания и Нидерландия, като нито един от двата отбора не е печелил световната купа. „Ла Роха“ за първи път влиза в спора за отличието, докато холандците имат два загубени финала и се надяват най-сетне да постигнат заветната цел..

Актуалният европейски шампион Испания превъзхожда опонента си, а срещата се изнервя и от грубата игра на „лалетата“. В редовното време не падат голове и така се стига до продължения, където Нидерландия остава с човек по-малко заради червен картон на Джони Хейтинга. С човек повече испанците затягат обсадата на противниковото поле и кулминацията идва към края на мача. Андрес Иниеста получава топката в наказателното поле и с диагонален удар решава съдбата на световната купа.

Голът носи титлата на Испания, а полузащитникът на Барселона се превръща в национален герой. Спечелената световна титла е кулминацията на златната ера в испанския футбол, в която страната спечели още две европейски първенства.

Господ е българин!

Датата 17 ноември всяка година се отбелязва подобно на национален празник в България.

Изминаха вече почти 32 години от футболната среща между Франция и България, която промени историята на българския спорт. Благодарение на този мач през 1993 г., „лъвовете“ си проправиха път към Световното първенство в САЩ, където впоследствие се покриха със слава.

Стадион „Парк де Пренс“ прие ключовата световна квалификация между домакините и България. Равенство или победа щеше да изпрати Франция на световното. Само победата вършеше работа на българите защото „петлите“ имат две точки повече от България, а Швеция вече си бе гарантирала едно от първите две места в групата.

През първото полувреме Ерик Кантона даде преднина на французите, но гол на Емил Костадинов малко след това донесе нова надежда за България. До последната минута резултатът е 1:1, но точно тогава мълниеносна контраатака даде нов шанс на Костадинов, който бележи с мощен диагонален удар за 2:1.

Това попадение донесе не само така желаната победа, но роди и легендарната фраза „Господ е българин“, изречена първо от коментатора на БНТ Николай Колев - Мичмана, впоследствие подета и от неговия колега Петър Василев - Петела.

България игра на световното и достигна до четвъртото място. Успехът можеше да е още по-значим, ако не беше спорното съдийство на френския рефер в полуфинала срещу Италия. И въпреки това, малцина днес помнят точната дата на успехите срещу Гърция, Аржентина, Мексико и Германия на Мондиала. Докато датата на мача на “Парк де Пренс” е запечатана завинаги в сърцата на българите.

Магичното воле на Марко ван Бастен

Финалът на Европейското първенство в Германия през 1988 г. противопоставя Нидерландия и Съветския съюз. Двата отбора се срещат и в груповата фаза, като „Сборная“ печели с 1:0, въпреки че „лалетата“ изнасят един от най-силните си мачове.

Играчите на великия украински треньор Валери Лобановски имат повече опит на подобна сцена и играят своя четвърти финал в надпреварата. За страната, която тогава повечето хора в света още наричаха Холандия, това е първи спор за отличието в едва третата им поява на еврофинали.

Нидерландия се прибира с аванс на почивката благодарение на попадение на Рууд Гулит. През второто полувреме обаче умората започва да се усеща. В 54-ата минута центриране на Арнолд Мюрен намира Марко ван Бастен в позиция, от която най-логично би било да се центрира към капитана Гулит. Нападателят обаче решава да стреля от нищожен ъгъл, прехвърля вратаря и шокира целия футболен свят с един от най-легендарните голове в историята.

„Лалетата“ удържат преднината си до края и печелят финала с 2:0, вземайки първия си и единствен до момента значим международен трофей. За Съветския съюз срещата се превръща и в последното им представление на европейски първенства преди разпада на СССР.

Божията ръка

Срещите между Аржентина и Англия винаги са били напрегнати и са носели особен заряд, особено след бруталния четвъртфинал на Световното първенство в Англия през 1966 г., спечелен от домакините с 1:0. Сред всички мачове обаче се откроява четвъртфиналният сблъсък на Световното първенство през 1986 г.

Срещата се провежда на претъпкания стадион „Ацтека“ в Мексико Сити четири години след края на военният конфликт между двете държави за Фолклендските острови, завършил с победа за Великобритания.

Напрежението преди мача е огромно - в Аржентина не са забравили унижението и голяма част от публиката зове за мъст, включително и аржентинската звезда Диего Марадона Въпреки цялата дипломатичност на аржентинския треньор Карлос Билардо, който обяснява на всеки, който иска да слуша, че “това са футболисти, които играят футбол, а не политици”, мачът е орисан да бъде епичен.

В началото на второто полувреме Диего Марадона навлиза в наказателното поле и опитва да се пребори за висока топка с великия английски вратар Питър Шилтън, който е с 20 сантиметра по-висок от капитана на Аржентина. За части от секундата решението е взето, Марадона посяга с ръка и вкарва топката във вратата за 1:0. Това остава незабелязано от главния арбитър Али Бин Насер от Тунис и от българския асистент Богдан Дочев, коиот остават глухи за протестите на англичаните и голът е зачетен.

По-късно Марадона прави прочутото си изявление, че попадението е отбелязано „малко с главата на Марадона и малко с ръката на Бог“, което впоследствие ражда и легендата за „Божията ръка“. Ще минат почти 20 години преди той публично да признае, че е отбелязал гола си с ръка: “Сега мога да кажа това, което не можех да кажа тогава. Каква Божия ръка? Това беше ръката на Диего!”, казва той в интервю за аржентинска телевизия през 2005 г.

Голът на века

Има само един футболист, за който можем да кажем, че е вкарал най-спорния и най-гениалния гол в един мач и това е Диего Армандо Марадона.

След като вече е вкарал за 1:0 с прочутата „Божия ръка“, минути по-късно в същия мач с Англия, Марадона бележи още веднъж. Той поема топката от собствената половина, дриблира покрай петима английски играчи – Питър Бардсли, Питър Рийд, Тери Бучер, Тери Фенуик, отново Бучер и накрая се справя и с Питър Шилтън.

Попадението се превръща в шедьовъра на Дон Диего и го изкачва завинаги на футболния Олимп. Аржентина печели с 2:1, а накрая взема и Световната купа в не по-малко епичен финал срещу Германия, спечелен с 3:2. .

В автобиографията си Марадона споделя, че този гол е отмъщение за всички аржентинци, правейки препратка към войната за Фолклeндските острови. През 2002 г. този гол е определен за „гола на века“, изпреварвайки попадението на англичанина Майкъл Оуен срещу Аржентина на Световното първенство във Франция през 1998 г.