На 22 декември имен ден празнуват: Анастасия, Сия, Сийка, Ася, Наташа.

Анастасия означава “възкръснала“.

В народните представи светицата се е превърнала в соеобразмно олицетворение на смъртта, за чието умилостивяване през този ден не се работи.

В Родопите свързват деня с персонифицирана представа за смъртта- Нашташа или св.Чьорна. Вярва, се в която къща не се празнува св.Анастасия, непременно ще се случи нещастие.

Жените не трябва да работят никаква домашна работа, защото св.Чьорна ще почерни дома на оная, която преде, тъче или пере.

Великомъченица Анастасия е родена в семейството на знатен и богат римлянин. Още на младини се лишила от майка си, а баща й я омъжил против волята й за богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Едничка утеха Анастасия намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Привързала се още повече към закона Господен, Анастасия посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните. Осъдена е на смърт заради вярата си в Христа и е изгорена в 290 г. По-късно мощите й са пренесени в Цариград.