На 22 септември България празнува 116 години независимост и възраждането на българската държавност.

След 1878 г. Българското княжество живее напълно независимо, но формалният васалитет спрямо Османската империя продължава да тежи. На 22 септември 1908 г., възползвайки се от нарушаването на Берлинския договор с анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария, Княз Фердинанд провъзгласява Независимостта и приема изконния титул Цар на българите.

Това става в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Велико Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България държавата е трибутарно княжество и търпи редица спънки от това – както икономически, така и в международните си отношения. Новото положение на страната издига международния й авторитет и помага за развитието й.

От приемането на християнството при Борис Първи, през разцвета на писмеността при Симеон Велики и стремежа на цар Калоян да бъде равен на другите владетели, водейки умела дипломация между Рим и Византия и след това - в битките за Свободна България, в Съединението на двете Българии, както наричат Източна Румелия и Княжество България - българското битие е устремено към постигането на Независимост на църквата и народа.