На Кръстовден започва есента

Българската православна църква чества Въздвижение на Светия кръст Господен - Кръстовден. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и живототворящ Кръст Господен.

След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството.

Почитта към кръста идва от времето, когато е живял император Константин Велики. През 312 г. той е потеглил с войските си към Рим, за да освободи града от тиранина Максентий.

Легендата разказва, че императорските войски били по-малобройни и затова той се помолил на Бог за подкрепа. През нощта в небето се появил кръст и надпис: "С този ще победиш".

На утрото императорът успял да победи злия тиранин и направил кръста емблема на вярата, а християнството станало официална религия в Римската империя.

През 326 г. царица Елена (майката на Константин Велики), предприела пътуване по светите места в търсене на кръста Господен. Мисията й се увенчала с успех и останките от разпятието били открити.

По заръка на императорската майка над пещерата до гроба Господен бил построен храм. Освещаването на този първи  молитвен  дом се случило на 14 септември 335 г. Оттогава до днес на този ден се чества Кръстовден, празника, посветен на християнския символ.

Според преданията, по нашите земи също се намира частица от Светия кръст. Местността, известна като Кръстова гора, е магическо място, на което се случват чудеса. Има вярвания, че ако се пренощува там в нощта срещу Кръстовден, болните оздравяват, а останалите ще бъдат здрави цяла година.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.

На Кръстовден се организират общоселски събори, на които се раздава курбан за здраве.

На този ден празнуват: Кръстьо, Кръстана, Кръстинка, Кънчо, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Ставри.