ВКС потвърди доживотен затвор за брутално убийство в Плевенско

Крими

10-04-2024, 16:33

Снимка:

pixabay

Автор:

Plevenutre.bg

Всичко от Автора

Георги Иванчев ще изтърпява наказание „доживотен затвор“ за умишленото убийство на приятелката му Поля Д.

Георги Иванчев ще изтърпява наказание „доживотен затвор“ за умишленото убийство на приятелката му Поля Д. през 2020 г. в село Рибен, реши окончателно Върховният касационен съд.  

С решение № 194/26.03.2024 г. по наказателно дело № 951/2023 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 92/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, съобщи пресцентърът на съда.  Решението не подлежи на обжалване, информира defakto.bg.

Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Георги Иванчев и неговия защитник срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Плевен. С нея Георги Иванчев е признат за виновен за това, че на 24.05.2020 г. в село Рибен, обл. Плевен, умишлено умъртвил по особено мъчителен начин и с особена жестокост приятелката му Поля Д. (престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 вр. чл. 115 от НК), като смъртта е настъпила на 02.06.2020 г. в болница. На подсъдимия е наложено наказанието „доживотен затвор“. Уважени са предявените граждански искове, като Георги Иванчев е осъден да заплати на Д. Д. 100 000 лв. неимуществени и 2000 лв. имуществени вреди от престъплението, на Е. Д. 100 000 лв. неимуществени вреди, на наследниците на Ц. П. – 80 000 лв. неимуществени вреди.

Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни. Апелативният съд е изложил възприетата от него фактическа обстановка въз основа на собствен анализ и оценка на събраните по делото доказателствени източници, обосновал е правните си изводи, както и наложеното на подсъдимия наказание, отговорил е подробно на направените от Георги Иванчев и неговия защитник възражения. В мотивите са изложени съображения по основния въпрос за авторството на престъплението – съдът е оценил съвкупността от доказателствените материали, като е съобразил процесуалните правила за обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.

Съществена роля при установяване на авторството на деянието втората инстанция е отредила на веществените доказателства – многобройните следи от кръв и биологичен материал, иззети при огледа на местопроизшествието, при огледа на трупа на починалата и на доброволно предаденото от подсъдимия средство на престъплението (метална шина). Заключението на ДНК експертизата на веществените доказателства установява, че по всички вещи е доказана кръв на Поля Д., както и биологичен материал на подсъдимия.

По отношение на механизма на деянието апелативният съд мотивирано се е доверил на подробните и обосновани заключения на съдебномедицинските експертизи, които детайлно е обсъдил в решението, включително и за несъмнено установеното фактическо положение за наличие на причинна връзка между деянието на подсъдимия на 24.05.2020 г. и настъпилата на 02.06.2020 г. смърт на Поля Д.

Крайното заключение, че подсъдимият е автор на деянието, се основава на цялостен анализ на относимите доказателства, който е осъществен при спазване на процесуалните правила за тяхната обективна и всестранна оценка. Несъмнено установените положения, че в инкриминираното време и на инкриминираното място са присъствали само подсъдимият и жертвата, че установените увреждания по тялото на починалата отговарят да са нанесени с доброволно предания от подсъдимия предмет, че биологичните следи на подсъдимия и жертвата са открити на местопроизшествието, че подсъдимият е съобщил на майка си и на оператора на тел. 112 за извършеното деяние, законосъобразно са интерпретирани от въззивната инстанция, с което е спазен процесуалният стандарт за несъмнено доказване на обвинението.

Твърдението в жалбите, че апелативният съд не е приложил правилно закона, се свежда до поддържане на тезата, че подсъдимият трябва да отговаря за причинена умишлена телесна повреда, а не за смъртта на жертвата. Върховните съдии са категорични, че несъмнено е установено наличието на причинна връзка между нанесения от Иванчев побой и претърпените от Поля Д. увреждания и настъпила смърт. При това положение съдебната практика е константна, че се касае за умисъл за убийство, а не за телесна повреда. Съобразени със закона са изводите, че смъртта на жертвата е била неминуема последица на побоя, а обстоятелството, че поради лекарска намеса животът на Поля Д. е бил изкуствено удължен за известно време, не променя правната квалификация на деянието като умишлено убийство.

По отношение на доводите за явна несправедливост на наказанието касационният съд се съгласява с извода на апелативния за това, че извършеното престъпление е изключително тежко. Това се обуславя от наличието на два квалифициращи деянието признака – убийството е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост. Обстоятелствата, при които е извършено деянието, го характеризират като изключително тежко: подсъдимият е упражнявал и друг път физическо насилие спрямо жертвата; за него са събрани доказателства, че е агресивен и упражнява насилие спрямо свои съседи и съселяни; осъждан е за съвкупност от престъпления, за които му е наложено наказание „лишаване от свобода“; начинът на извършване на деянието го характеризира като изключително тежко – подсъдимият е упражнил спрямо жертвата брутална, безпощадна, с нищо непредизвикана агресия; фактите, обосноваващи двата квалифициращи признака – особена жестокост на дееца и особено мъчителен за жертвата начин, обосноват значително превишаване на минималните изисквания за тяхната съставомерност.

Предвид изложените съображения ВКС приема, че наложеното на подсъдимия Иванчев наказание „доживотен затвор“ е справедливо – необходимо и достатъчно за реализиране на целите по чл. 36 от НК.