Част от живота ѝ беше свързан с Плевен и дори в един момент живееше там с детето си

Детето на най-възрастната родилка у нас Красимира Димитрова, която почина през месец май миналата година, се чувства добре в новото си семейство. Това научи "България Днес" от отлично информирани източници, които следят отблизо случая със сирачето.

Скоро след кончината на 75-годишната Красимира 13-годишната й дъщеря Мери е настанена в приемно семейство. Социалните служби в дунавската столица са поставили под постоянно наблюдение момичето, като периодично проверяват и контролират в каква среда е отглеждано. Мери признавала, че се чувства добре. Също така добре се справя и в училището, което е разположено в центъра на града и учи там още от първи клас. Наблюдението на отговорните институции върху новия живот на Мери ще продължи още дълго време, докато категорично не бъде доказано, че това е най-доброто решение за нейното бъдеще.

Издъхналата Димитрова е погребана в гробищния парк в русенския квартал "Чародейка", въпреки че част от живота й беше свързан с Плевен и дори в един момент живееше там с детето си.

Красимира зачена ин витро чрез донорска програма в Плевен и роди две близначета на 5 май 2010 г., предизвиквайки огромни вълнения в държавата. Тогава Красимира, която работеше като психиатър, беше на 62 години и стана най-възрастната родилка у нас. По-малкото бебенце - Жаклин, се роди с тегло едва 500 грама и почина на 13 юни същата година. Другото момиченце - Мери, оцеля и вече е голямо момиче.

Раждането на Димитрова предизвика мащабен скандал в страната преди години, като обществото се раздвои в мнението си дали толкова възрастни жени трябва да се подлагат на инвитро процедури.

"Много лесно се реших. Просто исках да имам деца и това беше личен избор. Бях безкрайно щастлива, когато разбрах, че имам реални шансове да износя една бременност и да имам деца", заяви след раждането Димитрова. Жената взема решение да стане майка след неуспешен опит за осиновяване.

През последните години Красимира не можеше сама да се справя в отглеждането на детето и разчиташе на подкрепата на съседи, за да им пазаруват хранителни продукти и да водят детето на училище.