В България не достигат над 3000 АГ специалисти, а неонатологията и педиатрията не са привлекателни за младите лекари

от д-р Никол Горанова и д-р Добромир Андреев

По данни на Националния статистически институт (НСИ) към 31 декември 2021г. броят на лицата под 18 години в България е 1 188 803 (17,4% от общото население). Страната ни е сред държавите, в които делът на децата в риск от бедност или социално изключване е значително по-висок от средния за Европейския съюз.

Няма европейска или друга развита държава, която да не е изправена предпредизвикателствата на застаряващото население и ниската раждаемост. По данни на гръцката статистика през последната година прирастът отново е отрицателен, като починалите са два пъти повече от новородените деца. Коефициентът на раждаемост в Унгария е 1,61 родени деца на жена през 2021 г., което е доста под правителствената цел от 2,1 раждания, необходими за нарастване на населението до 2030 г. Докато в Италия са регистрирани повече от 12 смъртни случая на всеки 7 раждания. Споменаваме само сходни по размери и манталитет държави от ЕС. На обратния полюс са Дания, Швеция и Люксембург,където отделят най-голям обществен ресурс за стимулиране на семействата, като процент от БВП под формата на необлагаеми приходи за всяко дете до 18 г. или семейни помощи за образование и издръжка. Логично е тези държави да бъдатпривлекателно  място за младите семейства.

Приетият вчера бюджетен дефицит се формира главно от „социални“ плащания, сред тях обаче директното насърчаване на раждаемостта е незначително. През 2024 г. се очаква размерът на детските надбавки да остане непроменен спрямо 2023 г. Увеличава се,обаче, прагът за получаване на надбавки на 710 лв. (доход на човек от семейството) и за първи път след 2015 г. нарастват надбавките за деца с ТЕЛК, както и бюджетът за социални услуги. С 50% ще се увеличи еднократната помощ за раждане, но тя ще е само 375 лева за първо дете.  Продължават да не достигат места в детските ясли и градини, а цените на клиничните пътеки са много ниски спрямо средните в ЕС. Очевидно държавата остава голям длъжник към българските деца и семейства. Чужди инвеститори в нашия сектор няма, а националните частни инвеститори, едва наскоро се появиха.

За майчиното и детското здравеопазване е написано и казано много, почти от всички, но едва през тази годинасамо една новопостроена клиника отвори врати. Затова пациентите я нарекоха „явлението“. Обществото и държавата трябва да подкрепят най-добрите – тези с реален принос и резултат, защото без да увеличим раждаемостта демографската криза ще ни погълне!

В Българи вече има едно място, което развива модерна педиатрична помощ и грижа с водеща експертиза, за да ги превърне в напълно достъпни за всички. Тукежедневно доказваме, че високите технологии, хигиената и прецизните стандарти не са лукс, а клинична необходимост и медицинска ценност. Ние в ,Мама и Аз’ вече обяснихме как и защо пазим и пълним трезора на нашето национално богатство и бъдеще. Успяваме също да убедим десетки млади жени да имат трето дете след като сме акуширали второто. „Агресивното“ насърчаване на високата раждаемост, независимо от социалния, образователния, семейния, имотния и всякакъв друг статус трябва да бъде национална политика и дългосрочна стратегия.