Заради откритието си 34-годишната Елица Петкучева получи наградата на фондация “Еврика” за млад изобретател за 2022 година

Нов евтин метод за производство на катализатори и електроди, с помощта на които да се получава водород, за малко да бъде изхвърлен в кошчето за боклук на университета в Лозана. Заради откритието си 34-годишната Елица Петкучева получи наградата на фондация “Еврика” за млад изобретател за 2022 година, пише 24chasa.bg.

“По време на специализацията си в Швейцария трябваше да отложа желязо върху никелова пяна по един метод, който в крайна сметка се оказа, че не е това, което сме търсили. Пробвах по друг начин, като го потопих в разтвор. Оказа се, че процесът е по-бавен, отколкото съм си мислила. По време на специализацията си в Швейцария трябваше да отложа желязо върху никелова пяна по един метод, който в крайна сметка се оказа, че не е това, което сме търсили. Пробвах по друг начин, като го потопих в разтвор. Оказа се, че процесът е по-бавен, отколкото съм си мислила. При електрохимично изследване на електродите стана ясно, че не работят така, както бихме искали. След време забелязах, че самият електрод се е променил видимо. При повторното му изследване се установи, че притежава висока ефективност. Така стана, съвсем случайно, докато си разчиствах бюрото малко преди да си тръгна за България”, разказва д-р Елица Петкучева от Института по електрохимия и енергийни системи ‘‘Акад. Евгени Будевски” - БАН.

Самият електрод представлява никелова пяна. Потапя се в разтвор с определена концентрация на железни йони. Когато се потопи, на повърхността му протичат химически реакции и се отлага желязо, което впоследствие се доокислява, така че електродът е на базата на никеловожелезен оксид. Изглежда малко като ръждясала ламарина, шегува се д-р Петкучева.

Собственикът на изобретението е университетът в Лозана. Патентът дошъл с голямо закъснение - българката специализирала в Швейцария през 2016 г. Работела с колега китаец.

Самата Елица Петкучева не захранва дома си с водород. “Малко ще ми е скъпо да си интегрирам системата. Някой ден, живот и здраве, може и това да стане. На блока малко трудно ще си разположа панелите за захранването на електролизьора”, замисля се тя.

Родена е в Плевен и израснала в плевенското село Милковица, разположено в близост до река Вит. Завършила е гимназия в Гулянци.

“Исках да стана лекар и трябваше да науча химията, която не ми беше от най-любимите предмети”, разказва откъде е тръгнала младата химичка. Кандидатствала медицина, но конкуренцията била много голяма. За да не губи хъса за учене, решила да запише биотехнологии в Химикотехнологичния и металургичен университет.

Мислела на следващата година да кандидатства отново. Покрай изпитите не намерила време за медицината. Завършвайки, решила, че трябва да пробва нещо по-модерно, и записала “Водородни технологии”, като идеята й била по микробиологичен начин да получава водород. Но по това време в България не се произвеждал водород по този метод. Оттам се насочила към електрохимично производство на водород. Първо правила стаж в Института по електрохимия и енергийни системи на БАН, после записала докторантура и завършила “Електрохимия”. Дисертацията на гл. асистент д-р Елица Петкучева е “Магнетронно разпрашени филми като бифункционални катализатори в регенеративни горивни елементи” с ръководител проф. Евелина Славчева.

В Лозана се озовала със стипенция за специализация за докторанти след конкурс. Защитава със закъснение заради преждевременното раждане на сина си през 2018 г. “Всичко стана много набързо - едно, две деца”, усмихва се талантливата химичка, която сега чака и трето дете.