На 31 октомври в навечерието на Деня на народните будители, Регионален исторически музей – Плевен ще представи на плевенската общественост издателската си дейност през годината.

1. „4-ТИ ПЕХОТЕН ПЛЕВЕНСКИ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ПОЛК В ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915 – 1918)“ с автор полк. Георги Панев – боен командир на полка в годините на Първата световна война. В книгата е проследен подробно бойният път на полка от напускането на казармите в гр. Плевен през 1915 г. до окончателното приключване на войната през 1918 г.

От излизането на първото издание ни делят повече от осемдесет години, които са достатъчен период от време част от описваните в книгата събития и личности да са позабравени и дори неизвестни на идващите поколения. Новото издание има за цел да възкреси спомена за онези исторически и съдбоносни за България години.

Настоящата книга максимално следва първото издание от 1939 г. Заглавието е идентично, но текстът е осъвременен. Множество бележки на редакцията внасят уточнение и яснота за изобилстващите в текста имена на села, махали, върхове, на офицери и войници. Оригиналните карти от първото издание присъстват и тук, но са осъвременени и оцветени, което ги прави значително по-представителни и най-вече носещи повече инфомрация. Илюстрациите в приложението след текста са добавени от редакторския екип. Те са част от фонда на Регионалния исторически музей – Плевен. Някои от тях присъстват в първото издание, но повечето са непубликувани до този момент и вярваме, че ще обогатят изданието и ще дадат по-добра визуална представа за разказа.
Предаваме историята за бойния път на 4-ти пехотен Плевенски полк такава, каквата я е описал Георги Панев, и сме убедени, че това издание ще бъде оценено от всеки специалист или любител на военната история и той ще намери в него убедителни доказателства за приноса на плевенци в извоюваните победи от 9-а Плевенска дивизия по време на Първата световна война.

2. СБОРНИК „МИЗИЯ ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ДНЕС“, ТОМ 3

Поместените статии в книгата се облягат на богати археологически, документални и авхивни свидетелства, които очертават важни и неразработени посоки за миналото и природата на Плевен и района. Йордан Евлогиев, Иван Вайсов и Володя Попов разглеждат Неонеолитното селище „Голо бърдо“, прилагайки геология, геоморфология и 14С датиране. Володя Попов, Петя Ангелова и Павел Попов ни връщат към периодизацията на халколита в Централна Северна България, а Теодора Ковачева ни запознава с прасторическите селища в гр. Плевен и неговия хинтерланд. Екип археолози от РИМ – Плевен акцентират върху издирването и регистрацията на археологически обекти в района на с. Къртожабене. Петър Бънов разказва за една преоткрита надгробна стела на митраисти, а Сергей Тобратов – за милиарна колона от Бяла вода, Плевенско. Какви са проблемите при интерпретацията на средновековния манастир „Св. Георги“ край Плевен се пита Венко Иванов. Деян Белчев разглежда населението със специален статут в Плевенския край през XV – XVII в., а Илиян Петракиев – за търговските връзки на Плевенската кааза с европейските страни. Красимир Кънчев и Димитър Петров припомнят за една забравена книга, Пепа Митева – за благородната идея с мисъл за децата на Плевенската областна инспекция от 1928 г., а Маринела Георгиева – за здравните служби и общественото здраве след 1944 г. Анелия Първанова повдига информационната завесата при изграждането на парк „Кайлъка“, а Димитър Петров представя историята на организираното туристическо движение в епохата на социализма, когато „туризмът е част от бита на народа“. Пламен Лаков разкрива колебанията в агроклиматичните условия и значението им за развитие на лозарството. В последната част на сборника са статиите на Десислава Близнашка относно временната изложба в РИМ-Плевен, „Светът на Иван Радоев“ и на Румянка Балева и Иван Първанов за защитена местност „Кайлъка“ като местообитание на редки и застрашени растения.

Томът представлява интелектуалните усилия и заряд на учени, музейни специалисти и архивисти, които целят да популяризират и дадат повече информация за миналото и природните богатства на Плевенски край.

3. ИВАН СУВАНДЖИЕВ ПРЕХОДНИЯТ ПЕРИОД МЕЖДУ ЕНЕОЛИТА И БРОНЗОВАТА ЕПОХА В БЪЛГАРИЯ, МИЗИЯ – SUPLEMENTUM, ТОМ 1

Непубликуваните знания не са знания. Тази истина ни накара да направим допълнение (SUPPLEMENTUM) към трети том на сборник „Мизия от древността до днес“, където да представяме непубликувани до сега научни разработки на български и чуждестранни учени в областта на историята и археологията. За том първи сме избрали една от оставените ни разработки на нашия колега и приятел Иван Суванджиев, напуснал ни преждевременно през 2017 г. Настоящата публикация разглежда проблема за Преходния период между енеолита и бронзовата епоха в България. Работата е от 2010 г., но представените в нея констатации са актуални и днес. Те намират своето потвърждение и сред новооткртите археологически материали. Негови колеги и приятели си позволиха да направят някои незначителни промени и допълнения, чиято цел бе само да подобрят структурарата на първоначалния текст, допълнят части от цитираната литература и пооправят илюстративния материал, което по никакъв начин не променя изложените от автора виждания относно този дискусионен период от българската праистория. Надяваме се публикуването на този труд да допринесе за изясняване спецификата на Преходния период и да ни представи концептуалната рамка за един обстоен критичен анализ към проблематиката. Пожелаваме си това да е едно успешно начало, с поглед към добрите практики за споделяне на познанията!

СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ НА СЪБИТИЕТО:

ПРОФ. Д. И. Н ВЕРА БОНЕВА, ДОЦ. Д-Р СТОЯН НИКОЛОВ, М-Р ДОЧО НИКОЛОВ

31 октомври 2022 г.

16:00 часа

Експозиция: „Нова и най-нова история“

Веднага след това ще се открие изложбата по случай 110 години от Балканската война - "БЪЛГАРИЯ В ПЪРВАТА БАЛКАНСКА ВОЙНА 1912-1913 Г".

ВХОД СВОБОДЕН