Посветена е на 145 г. от Руско-турската война 1877-1878 г.

По повод Третия щурм за Плевен, проведен на 11 и 12 септември 1877 г., Регионален военноисторически музей – Плевен представя постерна изложба „Медицинско обслужване”. Посветена е на 145 г. от Руско-турската война 1877-1878 г. Изложбата включва 12 постера с 91 снимки, голяма част от фонда на РВИМ – Плевен, и запознава с темата за медицинското обслужване по време на войната. Всеки от 12-те постера представя своя подтема. Изложбата ще бъде експонирана на оградата на парка при Къща музей „Цар Освободител Александър II“ и ще може да се види от 9 септември.

Организираното медицинско обслужване в руската армия започва с възникването на военните лазарети в началото на ХVIII век.  По време на Руско-турската война 1877-1878 г. военнолекарското дело се ръководи от Управлението на полевия инспектор на болниците и Полевото военномедицинско управление. Главното военномедицинско управление разпределя медицинския състав в армията и ръководи работата му. По негово разпореждане се извършва снабдяването на лазаретите и болниците с медицинско имущество. В системата за управление на медицинското осигуряване на войските е въведено и Полевото управление на Дружеството на Червения кръст.

Едновременно с мобилизационното разгръщане на руската армия е мобилизирана и медицинската служба в съответствие с военновременните щатове. За ранените и болните в действащата армия по време на Руско-турската война 1877-1878 г. се грижат медицинските служби в постоянните, военновременните и подвижните болници, подвижните дивизионни и военните лазарети.

През 1867 г. в Русия се учредява Дружеството за помощ на ранените и болните воини - Червеният кръст. Главна цел на дружеството е съдействие по време на война за обгрижване на ранените и болните. Още със създаването си, Червеният кръст се заема с подготовката на милосърдни сестри за работа в болниците на армията. След началото на първата частична мобилизация, Червеният кръст пристъпва към разгръщане на своята дейност на Балканския боен театър. Осигурява личен състав, който помага на ранените на бойното поле и в тила на армията.

По време на Руско-турската война 1877-1878 г. медицинските факултети на Петербургския, Казанския, Московския, Харковския и Одеския университет изпращат своите най-добри кадри – 1650 лекари, фелдшери, студенти-медици, 2300 милосърдни сестри. За първи път участват 7800 санитари-носачи.

Специален постер е посветен на известния руски учен и хирург Николай Пирогов, за който основно правило е „Болните за мен са на първо място“. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. император Александър II кани д-р Пирогов да инспектира военнополевите болници и приложи своята организация за оказване на медицинска помощ на бойното поле. Той получава неограничени права на действие и за кратко време развива мащабна организационна дейност. Посещава болниците в Свищов, Горна Студена, Згалево, Българене, Бохот, Бяла, Търново и Плевен.

В изложбата е насочено вниманието и към баронеса Юлия Вревская – една от многото милосърдни сестри, които се грижат за болните и ранените на бойното поле. Със средства от продажбата на наследствено имение, баронеса Вревская сформира доброволчески отряд от 22 милосърдни сестри. Осигурява им се всичко необходимо, за да се грижат за ранените по време на войната.

Един от постерите акцентира на участието на българи във военномедицинската служба. Дава се информация за д-р Константин Везенков – лекар на III опълченска дружина.

Представена е информация за медицинското обслужване по време на петмесечната Плевенска епопея, в която медиците извършват огромна работа. От края на месец юли до ноември 1877 г. в медицинските пунктове край Плевен са направени 110 сложни операции и повече от 600 гипсови превръзки.

Изложбата „Медицинско обслужване” ни връща към един от най-важните моменти от българската история през XIX – Руско-турската война 1877-1878 г. и Освобождението на България.