Прокурорската колегия му наложи „забележка“, а тричленен състав на ВАС потвърди наказанието

Прокурор от Плевен казал на полицайка да си измисли протокол по разследване, което наблюдава, като ѝ предал делото без да отбележи това в деловодната система и в изходящия дневник. Прокурорската колегия му наложи „забележка“, а тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди наказанието, съобщава news.lex.bg.

Историята е от началото на годината. На 21 януари обвинителят от окръжната прокуратура в Плевен Красимир Ячев устно разпоредил на разследваща полицайка, с която работели по определено разследване, „да вземе делото и със стара дата да изготви протокол за оглед на веществени доказателства като използва знанията на съдебен медик“. Документът е трябвало да бъде с произволна дата на съставяне, но предхождаща 15 януари 2021 г. Ячев уточнил, че „старата дата е нужна, защото вече има заключителен акт на разследващ орган и това действие не е трудоемко, не изисква особени усилия и срокове, не се нарушават нечии права, не се съставя документ с невярно съдържание”, става ясно от решението на ВАС.

Освен това Красимир Ячев предал на полицайката материалите по делото, без обаче да отбележи този факт в изходящата книга и в деловодната система на прокуратурата, каквито били изискванията според Правилника за администрацията на прокуратурата и Инструкцията за деловодна дейност и документооборот в държавното обвинение.

Разследващата полицайка подала сигнал срещу устното разпореждане на прокурора, той на свой ред също я докладвал на шефа на областната дирекция на МВР в Плевен като твърдял, че между двамата възникнал конфликт.

И.ф. окръжният прокурор на Плевен разпоредил проверка на случая и през април наложил наказание „забележка“ на Красимир Ячев за нарушение на етичния кодекс и за неизпълнение на други служебни задължения (чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ).

Заповедта за налагане на наказанието била внесена в Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), която на 19 май т.г. го потвърждава.

Красимир Ячев подал жалба пред Върховния административен съд, но тричленен състав с председател Николай Гунчев и членове Сибила Симеонова (докладчик) и Добромир Андреев я отхвърли.

ВАС изтъква, че Ячев не отрича действията, заради които е наказан. Напротив – в писмените си обяснения той потвърдил за дадените устни указания за изготвяне на документ със стара дата, като посочил, че „делото е от такова естество, че няма нечий интерес, няма нужда от документ с невярно съдържание, не е изопачаване на фактическата обстановка“.

„В съдебната фаза на производството оспорващият не оборва съществуването на описаните в обстоятелствената част на акта, релевантни за дисциплинарната му отговорност юридически факти. Въз основа на данните по преписката възприетият извод за наличие на дисциплинарно нарушение е обоснован и не е опроверган чрез допустимите от закона процесуални способи и средства.
Налице са основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, като вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение, обусловено от установено деяние – действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна“, изтъква ВАС.

Съдът намира и че е нарушен етичният кодекс. „Действията на прокурора са станали достояние до личния състав на ОД на МВР-Плевен, създали са напрежение и недоверие в институциите и в частност между прокурорите от ОП-Плевен и разследващите полицаи в ежедневната им работа“, посочва ВАС. И заключава, че Ячев е нарушил правилата на поведение, произтичащи от принципите за почтеност и благоприличие, както и за компетентност и квалифицираност.

Върховните съдии намират за неоснователни възраженията на прокурора за липсата на вредоносен резултат. „Престижът на една институция е доброто име, което притежава тази институция, както и авторитетът, който тя има в обществото, т. е. действието или бездействие, с което е нарушен Кодексът за етично поведение на българския магистрат, следва да е довело до уронване на доброто име и на авторитета на съдебната власт. В случая са налице данни, че установените нарушения са станали достояние на определен кръг от лица извън съдебната система. Престижът на определена власт е субективната оценка, която обществото дава на тази власт. Гореизложеното води до извод, че с поведението си привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат е уронил престижа на съдебната власт“, изтъква ВАС.

Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда.