Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в съда обвинителен акт срещу четири лица за извършени от тях престъпления – поискан подкуп за упражняване на влияние върху длъжностни лица и приемане на подкуп. Деянията са квалифицирани по чл. 301, ал. 1; по чл. 304, ал. 1 и по чл. 225в, ал. 1 от НК.

През пролетта на 2013 г. В.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Белене, помолил мъжа, който бил настанен в негова килия, да му съдейства за прекъсване на изпълнението на наложеното му наказание по здравословни причини. За да му помогне, мъжът използвал контактите, които създал в затвора. Той потърсил Ч.Ц., за когото знаел, че предоставял подобни „услуги“, като за целта се свързвал с лекари от затворническата болница в гр. София. Медицинските лица издавали нужната документация, която впоследствие служила за постановяване на прекъсването.

Действайки по същата схема, обвиняемият Ч.Ц. съобщил, че най-евтино ще бъде при лекарите в Неврологичното отделение на Специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора гр. София.

Осъденият В.Д. следвало да симулира неврологичен проблем – болки в кръста и обездвижване на единия крайник, което да фигурира като оплакване в медицинския картон.

В реализирането на схемата, освен Ч.Ц., участвали О.Н. – служител в Главна дирекция „Изпълнение на наказания“, А.У. – лекар-ординатор

(невролог) в болницата към затвора, Б.М. – лекар-ординатор в медико-диагностична лаборатория по ядрено-резонансна диагностика.

На В.Д. били дадени инструкции и обявена цена за „услугата“ – 5 000 лева, които следвало да бъдат разпределени между участниците в схемата.

Тази сума била висока за лишения от свобода и след като му било отказано намаляването й мъжът решил да сигнализира органите на реда. На

08.05.2013 г. приятелката му подала сигнал в полицията и заявила доброволно съгласието си да сътрудничи. Исканата сума за „услугата“ й била предоставена от бюджета на прокуратурата.

Няколко месеца по-късно В.Д. бил настанен в Неврологичното отделение на болницата към затвора, с лекуващ лекар обвиняемата А.У. Освен че му дала напътствия как да симулира болките, тя започнала да му поставя инжекции.

Обяснила на затворника, че вследствие на тях ще получи симптомите на дископатия – болки в кръста и врата. Дала му и таблетки, които засилили болките. Предписала му извършване на изследване с ядрено-магнитен резонанс. Разчитането на резултата от него било извършено от обвиняемия Б.М., лекар в лабораторията. Той посочил наличие на дискова херния, въпреки че такива данни не били установени. За самото изследване приятелката на В.Д. заплатила 300 лева и още 300 лева на Б.М. за невярното разчитане на резултата. Необходимите документи били предадени в затворническата болница на А.У.

Парите за „услугата“ в размер на 4 400 лева, по искане на Ч.Ц., били преведени по банков път по сметката на съпругата му. Впоследствие те били изтеглени и разпределени между съучастниците. Предаването им станало в имот в с. Арчар, област Видин и в кафене в ж.к. „Люлин“ в столицата.

Независимо от всички предприети от обвиняемите действия и платената договорена сума за прекъсването на наказанието „лишаване от свобода“ на В.Д., изникнали пречки за изготвяне на необходимите медицински документи. Прегледалият резултатите от ядрено-магнитния резонанс друг лекар не дал положително становище за наличие на медицински основания за поставената на затворника диагноза. Поради тези обстоятелства обвиняемата А.У. изписала В.Д., но в епикризата посочила диагнозата „дископатия“ и насрочила контролен преглед след един месец, когато да бъде направен повторен опит.

Предстои делото да продължи в съда.