От фейсбук профила на Илиана Раева, президент на българската федерация по художествена гимнастика.

"Пред Управителния съвет на българска федерация по художествена гимнастика представих Невяна Владина Невяна Владинова за втори вицепрезидент на БФХГ

Много разтърстващ е моментът на големия състезател, когато се отказва от състезателна дейност. Дори да е постигнал всичките си мечти в кариерата си, това е много специален момент. Незабравим. Това го знаят само онези, които са го преживели.

Разбира се, Неви не е изключение. Наблюдавах я цяла година как се бореше със себе си и не можеше да вземе това тежко решение. Не можеше да го направи... Не искаше да го направи.
Държеше се толкова достойно... Дори тя не осъзнаваше, колко силна беше в поведението си и как с нейната любима треньорка Бранимира Маркова искрено й се възхищаваме и с болка и същевременно с респект я наблюдавахме.

Да! Неви виждаше младите как безмилостно настъпваха, но тя беше най-силният и достоен техен капитан, който ги водеше и не се отказваше. Приемаше класиранията с нежната си усмивка, сякаш е винаги шампион и на другия ден в тренировъчната зала беше пак най-дисциплинираната и тренираше, сякаш беше сигурна, че тя ще ходи на Олимпиада, въпреки...

И дойде тази тренировка, в която се контузи. Тази тежка контузия, сякаш дойде, за да и помогне да вземе тежкото решение. Звучи жестоко, но това е истината. И тя взе най-тежкото решение до момента в живота си, след няколко консултации с лекарите.

Много мога да говоря за силния и характер, за мъдростта и, за доброто и сърце и за чесността и. Тя наистина заслужава много!

Но ми се иска да разкажа как дойде при мен във федерацията. Беше притеснена, в същото време усещах някаква вътрешна решимост в нея.

“Искам да продължа в гимнастиката... Искам да работя във федерацията... Искам да стана ръководител... Мога ли да работя тук, да помагам.... да се уча... Да ми помогнете... Искам да работя... да стана силен ръководител. Ще работя много...”

Говореше ясно какво иска, беше уверена в това, какво точно иска. В същото време се притесняваше от мен. Тя винаги се е притеснявала от мен (до този момент).

Аз я гледах, слушах, а тя дори не предполагаше колко много и се радвах, колко много я обичам, колко бях доволна, че ясно заявява какво иска. Душата ми трептеше от удоволствие, защото прекрасният ни капитан искаше да продължи да работи в сферата на гимнастиката и то не къде да е, а при мен, до мен, с мен! Идеше ми да я прегърна и да я удуша в прегръдката си...
Вместо това овладяно и казах: Разбира се, Неви! Разбира се, че ще ти помогна да осъществиш мечтите си!
И как бих могла да не и помогна!
На този трудолюбив състезател
На този еталон за подражание
На тази забележителна отдаденост на художествената гимнастика
На това влюбено същество в Художествената гимнастика
На една вече млада красива жена, която даде сърцето си на любимия си спорт!
На едно мъдро пораснало вече момиче, което седеше пред мен и очакваше да протегна спасителна ръка в този толкова важен момент за него
Прегърнах я и усетих радостта и.

Неви написа изумителна история в световната гимнастика, не със световни титли, а с това, че стана ЛЮБИМКА на всички, навсякъде по света! Състезатели, фенове, треньори, съдии, специалисти, малки гимнастички - всички я обичаха и беше абсолютна любимка.

Любимка със своята нежност, ефирност, смелост и артистичност като състезател!

Скъпа Неви, златните медали в Художествената гимнастика като ръководител ти предстоят!
И от мен да знаеш - аз имам златен медал от световно първенство като състезател, имам златен световен медал и като треньор, но златните медали от световните първенства на моите състезателки Ина Ананиева и Весела Димитрова като треньори на националните отбори са ми донесли най-голямото щастие в този толкова красив и толкова тежък спорт!
Знам, че ще постигнеш много, просто защото те познавам!
Защото за теб успехът за българската гимнастика е много по-важен от личния ти успех!
А това е най-важното!
Благодаря ти за това, което си!
Аз ще съм до теб, до когато трябва! След това ще полетиш сама!????
Обичам те!
Бъди!"