Честит празник на всички именици!

На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитрий Мироточиви и Преподобна Димитра Доростолска.

Според народния календар Димитровден бележи началото на зимата. Поверие гласи, че в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.

Според народните вярвания от деня, известен още като Митровден или Разпус, започва подготовката за т.нар. "миши празници" на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед.

Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - покровителят на отвъдния свят. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби.

На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.

Свети Димитър бил роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно - на 26 октомври 306 г., нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и в Македония. Днес мощите на Свети Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото.

Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила по целия Балкански полуостров и особено на Света Гора (Атон), където се съхраняват частици от неговите мощи. В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.

Името на Св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на Свети Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Дима, Митко.