Старите календарни празници показват връзка с църковния календар и наличие на една практическа основа, която чрез магически действия и думи цели предпазване от болести и нещастия. Празниците в нашия календар са свързани главно със стопанския календар на земеделската работа. Петдесетница е седем седмици, т.е. 49 дни, след първия ден на Великден. Петдесетница е един от най-големите християнски празници. Смята се, че това е рожденият момент на християнската църква – Ден на Светия Дух. По нашите земи се преплитат езически ритуали и християнски символи. Езическите ритуали отразяват връзката на човека с природните дадености и зависимостта му от тях. Макар, че сме  християнски народ в традициите останали до днес се преплитат по очарователен начин езическите и християнски символи. Така е с празника „Русалии“ или още т.нар. “Калушари“, който се провеждал цяла седмица до неделята на Свети Дух.

Още в края на турското робство в селата по поречието на река Дунав се разпространил обичай взаимстван от съседна Румъния. Обичай изпълняван за здраве и благополучие през предстоящата пролетно - лятна усилена работа по земята. Наричали го „Русалии“ по името на едно насекомо, което е описано, по-късно в Червената книга на България, като изчезнал вид. Някъде през юни месец, някога по р. Дунав и реките, които се вливат в нея, това красиво насекомо е създавало поколение, нарича ли са го „Дунавска русалка“. Началото на размножителния период давало сигнал за ритуалчиците, които изпълнявали игри и наричания за около седмица.

В нашия Плевенски край има село, в което силата на русалиите била най-голяма. Селото е Дебово. Игрите в селото започнали още в края на XIX век. Основател на групата бил жител на селото – Марин Василев Жеанов. Наричали го бай Марин. За играчи привлякъл свои роднини. Мелодията и игрите били повлияни от съседна Румъния. Години наред изпълнявали ритуала „Русалии“ и прославяли селото. Най-големият син на бай Марин бил обучен за заместник и ръковорител на групата. Георги Маринов Василев я обновил като включил освен своите братя и синове, и Радо Гойчев, Георги Войков и Петър Бакалов. Групата изпълнявала ритуала с веселие и живост. Цигуларите били двама самоуки старци – Иван Цигуларов и Кулчо Савтов. Облеклото на играчите било по румънски модел. Хубави бели бродирани дълги ризи, елечета богато украсени, обути в навуща с гайтани и свински цървули. Калушарите играели своите игри не само в Дебово, така също и във всички околни села. Хората, които нблюдавали изпълненията се възхищавали на кръшните им хора, носии и точна ритмична игра, както и на витруозното изпълнение на цигуларите. В основата на ритуала, който извършвали калушарите са вярванията за съществуването на митични същества – самодивите. В народното творчество е отразено заболяване, причинено от самодивите – красиви млади жени, които живеят по високи планини, край езера, реки, извори, под големи дървета. Самодивите били грациозни, обичали да свирят, да пеят и да играят хоро. Явяват се на земята от пролетта до есента. Тези красиви създания изисквали малки жертви, да им принасят дарове и им плащат данък, защото са господарки на полето и водата. Ако не бъде сторено, самодивите пакостят на земеделците. Още по-неприятно е, ако се разболееш от самодивска болест. Профилактиката и лечението са различни, но най-често миене на ръце и лице в самодивска вода или оставяне на парче от дреха. От тях зависи плодородието. През Русалската неделя  играели за плодородие, здраве и лекували от самодивски болести,  от които са заболели хора, неспазили самодивските забрани. Игрите започвали около 12 юни и продължавали седмица до към 19 юни. По това време зреели черниците и се жънел ечемика. Започвал размножителният период за Дунавската русалка. Играело се в чест на голямото плодородие, което се очаквало, във възхвала на труда и на големия християнски празник Свети Дух. През тази една седмица хората работели до обяд, а след обяд всички пременени и накичени излизали по улиците и мегдана, за да видят хубавата игра на калушарите и се насладят на тяхното изкуство. Хубави моми посрещали русалиите с хляб и сол, млада невяста изливала кофа с вода за берекет, а възрастните хора им давали пари. През тази седмица играчите се събирали в къщата на своя ръководител, който се наричал Ватало. Провеждали тренировки и нямали право да се срещат със своите семейства. Преди изпълненията да бъдат пред публика извършвали репетиции, на които всеки получавал роля според възрастта и опита. Имало две игри, които се изпълнявали от шест човека. Наричали ги: “Калуша” или “Вивурута”. В групата един от играчите имал по-специална роля. Бил облечен по-различно от другите, бил ням и предизвиквал смях. По време на играта Ваталото му задавал въпроси, а той отговарял с мимики и жестове, които предизвиквали смях у хората. Ако отговорел грешно, Ваталото го наказвал с бой с тояги. Играта „Калуша” се изпълнявала по следния начин: групата под звуците на музика правела ритмични стъпки в дясно и ляво по три пъти. След това потропвали на място също три пъти. После пак на дясно и ляво, след което се обръщали към хората и започвали ситни стъпки на място, като изговаряли хорово думите „Дълай ша!”, което означава „Ха така!”.

Ваталото издавал команда и те повтаряли тези думи по време на цялата игра. Играчите се закичвали с чесън и пелин по време на играта, след това ги давали на хората с пожелание за здраве и щастие. В българската мирогледна система са отразени редица реални свойства на растения, установени въз основа на богатия трудов опит и наблюдения на човека. Чесънът и пелинът имали обичайно-магическа практика да лекуват и заздравяват. Самодивите са омилостивени и земеделците могат спокойно да се захванат за работа здрави и защитени.  Хората, млади и стари очаквали тези игри с голямо нетърпение, за да се насладят на изкуството на русалиите. Зареждали се с надежда за добра реколта и здраве през предстоящия сезон на усилена работа.

Същото чувство изпитвали и хората от околните села, след като погледат ритмичните игри на Дебовските калушари. След 9 септември 1944 г. игрите били отменени. Последно били изпълнявани през 1948 г. Останал само спомена за тях. Дори красивото насекомо Дунавска русалка се изгубило, заради замърсяването на водите. И никой не направил спасителна операция.  Едва през 1986 г. отново се събрала група, нямало ги старите цигулари, но споменът бил още жив. Силата на Дебовските русалии била толкова голяма, че дори успели да пленят ценителите на народното творчество  по време на фестивала в Копривщица. Групата спечелила три златни медала. Дано традицията продължи. Хората и днес както и преди години имат нужда от надежда за здраве и берекет. Красотата на ритмите, танците и шегите са непреходни и нужни. Възможно е и русалката отново да полети над реката. Няма да е същото, но традицията ще оцелее.

Използвани материали:

Спомен № 183; издание от НСБ „Българска етнография” от Николай Колев, 1987 г.

Автор: Пепа Митева – главен специалист в отдел „Държавен архив” – Плевен