Трудно е да си представим днешния ден без книгите във всичките им форми – хартия или електронни четци

Трудно е да си представим днешния ден без книгите във всичките им форми – хартия или електронни четци. Особено днес, във време на социална изолация, четенето на книги освен удоволствие, познание, е и терапия, защото намалява стреса, трудностите и депресията.
Неотдавна, на 23 април, отбелязахме Световния ден на книгата и авторското право. В календара на м. май има още две дати, свързани с писменото слово, с библиотеките и книгите. 11 май е една от тях.

Но книгите, както и хората, имат своя история. Днес нашият разказ е за първите книги и съдържанието им в библиотеката на читалище “Съгласие 1869”.

До VІІІ и ІХ век книгата вече е изминала дълъг път – имала е вид на глинени плочки, дъсчици, таблички, папирусни свитъци и т.н. Своя съвременен вид – формата на кодекс, книгата получава още в края на античността. Кодексът съдържа листове, изрязани в правоъгълна форма, и е съставен от различен брой тетради (коли), зашити една към друга и подвързани. И ако папирусните свитъци отличават културата на Стария свят, то изработването на книгата във вид на кодекс е характерно за Средновековието. През ІХ век книгата във форма на свитък е почти изчезнала, тъй като е на изчезване и подходящият материал – папирусът. Подобна рядкост – книга, написана на папирус, все още може да се срещне до ХІІ век, въпреки че още от края на VІІ век износът на този материал извън границите на Арабския халифат е строго забранен. От ІХ до ХІІІ век единственият материал за писане на книги е пергаментът, т.е. обработената животинска кожа. Думата пергамент произлиза от името на град Пергам – древно селище в Мала Азия. Според старинно предание от съчиненията на Плиний старши, пергамският владетел Евмен ІІ (ІІ в.пр.н.е.) пожелал да създаде библиотека, която да затъмни славата на знаменитата Александрийска библиотека. Египтяните, за да попречат на Евмен ІІ, прекратили вноса на папируси в Пергам. Тогава пергамци започнали така старателно да обработват кожи, че за кратко време създали достатъчно количество за своята библиотека.
Пергаментът е издръжлив и гъвкав, той може да се изрязва във форма на лист и това го прави особено удобен за писане на кодекси. Върху пергамент се пишат и книги във форма на свитък, но за определени случаи – документи, повели, грамоти и някои кратки канцеларски текстове, а в единични случаи – за някои литургични паметници.

Първите бъгарски книги са ръкописите – средновековните книги, писани на ръка в продължение на десет столетия от края на ІХ век до към средата на ХІХ век и преписвани до началото на ХХ век. По външен вид и направа, книгите през ІХ век са еднакви с тези във Византия и цяла Европа. Те заемат от великата империя технологията на писане, особеностите на книжната изработка и украсата. А думата “книга” си е тяхна, неприличаща нито на латинската либер (идваща от лико, дървесна кора, на която някога се пишело), нито на гръцкото “библион”, “графи”. Предполага се, че “книга” има източен или прабългарски корен.
В старопечатната сбирка на библиотеката при читалище “Съгласие 1869” се съхраняват два ръкописа, писани на пергамент – Евангелие от ХІІІ в. и Апостол от първата половина на ХІV в . Общо ръкописно-документалното наследство е 21 ръкописа. Определят се като изключително ценни образци с разнообразна тематика и широк хронологичен диапазон – от ХІІІ до ХІХ в. По-голяма част датират от периода на Възраждането (ХVІІ – ХІХ в.).

В юбилейната 2019 г., на 8 май, бе представен „Опис на ръкописите на плевенското читалище „Съгласие 1869“. Автори на печатното издание са проф. Аксиния Джурова, Асен Атанасов, проф. Вася Велинова, доц. д-р Нина Вутова.

Екипът на библиотеката извършва редица дейности за разкриване на съдържанието и́: изложби с най-старите, редки и ценни издания; беседи с учениците, изучаващи възрожденска литература и илюстриране с конкретни издания от колекцията; публикации в местните медии.
Хронологично се обособяват два периода: ръкописи преди ХІХ в. и ръкописи от ХІХ век.
В първата група са пет: Евангелие от ХІІІ в., Апостол от ХІV в., Четириевангелие (арменско) от ХVІІ в., Служебен псалтир от началото на ХVІІІ в., Сборник от втората половина на ХVІІІ в. Два от тях – Евангелие от ХІІІ в. и Апостол от ХІV век, са писани на пергамент, останалите три – на хартия.

Евангелие от ХІІІ в. – 2 л. пергамент, съдържат части от евангелието на Йоан и принадлежат към ръкопис, фрагмент от който се съхранява в НБКМ. Цялото евангелие се е намирало някога в Чипровци. Тези два листа са дарени на библиотеката от Юрдан Цветков от Плевен, който ги намира през 1892 г.

Апостол от първата половина на ХІV в. – 4 л. пергамент, съдържа четива от апостола. Тези 4 листа са част от една цяла книга, донесена от Македония, от която собственикът ги откъсва и подарява на Ламби П. Петров – аптекар, първия председател на читалищното настоятелство. Неговият син Алекси Петров ги дарява на библиотеката.

Четириевангелие (арменско) от втората половина на ХVІІ в. – 105 л. хартия. Изданието е богато орнаментирано, украсата е типична за арменските ръкописи от ХVІ-ХVІІ в. Непълен ръкопис, който съдържа: края на Eвангелие от Матей, начало на Eвангелие от Марк, начало на Eвангелие от Лука. Ръкописът е принадлежал на Агоп Чакъров, дарил го на читалището през 1920 г.
Служебен псалтир от началото на ХVІІІ в. – 92 л. хартия, фрагментарно запазен ръкопис, съдържа служебен псалтир, разделен на катизми (за удобство в богослужението е било установено Псалтирът да бъде разделен на части, наречени катизми). Всички белези на правописа сочат към средногорските книжовни центрове.

Сборник с Дамаскинови слова и извадки от Патерика от втората половина на ХVІІІ век – І+97+І л., два типа хартия, семпла украса, съдържа: Мъчение на св. Георги и чудесата му според версията в дамаскините; серия слова, преписани от печатни версии на Патерика; Житие на пророк Илия, което също се среща в дамаскините.

Людмила Иванова, библиотекар в Библиотеката на НЧ „Съгласие 1869“ – Плевен