Малка Коледа, 1890 г.

Този ден особено е забележителен за малките деца в село Български Карагач (дн. с. Тотлебен, Плевенско). Защото тогава майките месят краваи и ги печат в пещта. Децата с нетърпение очакват времето, в което тръгват по роднините си, за да събират краваи. Вечерта, както се казва още Бъдни вечер срещу Коледа, е една от най-забележителните вечери в селото. Щом като се мръкне всички домашни се прибират в къщи, слагат софрата, турят на нея една пита хляб и съд с ечемик, прекадяват с ралника и сядат та се навечерят. Подир вечеря турят на огъня един пън от круша, който да пуши през цялата нощ. След това мъжете излизат и отиват по дюкяните, гдето се събират да направят едного като булка и го обличат с женски дрехи. Други се почернят и обличат кожусите наопаки, а на место калпаци навиват на главите си овчи кожи и този обред го казват „бразям“ (или Бразая). После това тръгват из селото от къща на къща да ходят и събират хляб, а който обича дава им и пари. По къщите мъжете пеят разни коледни песни, една от които е по-забележителна:

Служба служи от Неделя до Неделя,

че си наля Крундел с вино,

че проводи светого Ангела.

Та калеса всити светци,

че ги калеса и доходя,

доходя и насядоха.

Току нема един светец,

един светец, светаго Йоана.

Свети Йоана Кръстителя.

Що си светци продумаха.

Тука нема един светец,

един светец, свети Ивана.

Що си светци дума продумаха

и свети Ивана довтаса.

Най-назад дойде,

най на чело седна,

първа чаша пина,

и с нея заспа.

Сън заспа, ръце отпусна.

Ръце отпусна чаша отърва.

Дод чаша отърва,

сърце трепна, чаша емна.

Нито чаша разби,

нито винци разля.

Всички се светци споглядоха,

какъв беше тоз светец,

тоз светец светого Иван.

Най назад дойде,

най на чело седна,

сипна, сън заспа.

Сън заспа ръце отпусна.

Дод чаша изтърва,

сърце трепна с ръце емна.

Нити чаша разби,

нити винци разля.

Тоз светец свети Иван,

Свети Иван Кръстителя.

Дето краища земя и небе,

земя и небе, орла в небе,

орла в небе, риба в Дунав,

риба в Дунав, змей в камик.

След това мъжете се сбират, откупват си свирджии и правят хоро. Така се продължава цялата нощ, докато изгрее слънцето.

Име на съобщителя на коледните песни: Пешо Кузманов от с. Български Карагач, слушани и предадени от покойния му баща, 1890 г.

Текст: Държавен архив – Плевен