Поетапно увеличение на максималния осигурителен доход е една от тях

Въвеждането на необлагаем минимум, който да бъде равен на установената минимална работна заплата /МРЗ/ за страната, е една от деветте мерки, които от КНСБ предлагат за промени в данъчната система. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на кръгла маса в синдиката на тема "Данъчната система в България: тенденции, предизвикателства, възможности". Той уточни, че хората, които работят на МРЗ, не трябва да бъдат облагани. Второто предложение на синдиката е за поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход, който в момента е 3000 лв., до достигане на размера на 10 пъти установената МРЗ за страната.

Интегрирането на елементи на семейното подоходно облагане като цялостен модел на прилагане в данъчната политика е следващото предложение, добави Димитров. Конкретна мярка в тази посока би могъл да бъде необлагаем минимален доход за млади семейства. Друго предложение в тази посока е предоставянето на безлихвен кредит за покупка или обзавеждане на жилище при условие, че двамата съпрузи поемат ангажимент да живеят и работят в страната минимум 15 г. след получаването на кредита.

На следващо място от КНСБ предлагат въвеждането на данък "богатство" по отношение на допълнителни жилища, скъпи автомобили, скъпи вили, яхти и др. Петото предложение е въвеждането на данък върху финансовите транзакции. Следващото предложение е за повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5 процента на 10 процента, за да се следва еднаква логика с тази на корпоративното облагане.

Въвеждане на принципи на данъчно облагане за цифрово присъствие, или т. нар. дигитален данък, е седмото предложение. Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък на компаниите е осмото предложение. Въвеждането на допълнителни данъчни стимули, което да стане чрез елементите на прякото данъчно облагане, е деветото предложение на КНСБ за промяна в данъчната система.

Изчисленията на КНСБ показват, че реализацията на предвидените мерки ще струва на държавния бюджет 1,6 млрд. лв., посочи президентът на КНСБ.