Боженци е едно от малкото селища в България, запазило изцяло старинния си вид от епохата на Българското Възраждане

Архитектурно-историческият резерват Боженци попадна във фокуса на плевенски архитекти – членове на Регионалната колегия на Камарата на архитектите в България и на местното Дружество на Съюза на архитектите в България. Обиколката на селището, обявено за архитектурно-исторически резерват през далечната 1964 година, бе част от програмата на организирания обучителен семинар за иновациите  в строителството в рамките на „RÖFIX  академия“. Акценти по време на семинара бяха поставени върху реновиране и саниране на стари сгради и сгради-паметници на културата, както и върху иновативните топлоизолационни системи, които фирмата предлага.

Боженци е едно от малкото селища в България, запазило изцяло старинния си вид от епохата на Българското Възраждане. Със 110 къщи и около 500 жители, в края на 19 век то е административен, търговски, културен и духовен център. Постепенно хората се изселват. Остават 100 къщи на възраст от 100 до 250 години. Именно това провокира фирма RÖFIX, която предлага специализирани продукти за сгради паметници на културата да проведе обучителния си семинар на това специално място.

В момента в селището живеят около четиридесет души, които го пазят живо.

Сградите в селото са реновирани във вида, както са изглеждали през XVIII век.
По време на посещението на архитектурния резерват плевенските архитекти се разходиха из малките и стръмни улички. Разгледаха автентичните къщи, при градежа на които са използвани главно камък и дърво, с тежки каменни плочи за покрив, каменни дувари, разположени на двата срещуположни хълма. Те си припомниха как изглеждат някои от най-типичните паметници в Боженци като: църквата „Пророк Илия“ (1835г.), училището (1872 г.), Къщата на Дончо Попа и др.

Макар и за кратко архитектите се потопиха назад във времето, усетиха спокойствието и духа на типичното Българско балканско селце от периода Възраждането.

Преди тръгване те опитаха по чаша ароматно кафе на пясък, поднесено с бяло сладко в местната шекерджийницата и отнесоха със себе си интересни сувенири от малките примамливи дюкянчета.