Избрани Новини
Руско-турска война (1877–1878): Руснаците щурмуват Плевен
11-09-2017, 06:35
Снимка:plevenutre.bg, архив
Автор:plevenutre.bg
Още по Темата:Почетохме паметта на загиналите в кръвопролитния Трети щурм за освобождението на Плевен
Третата атака на Плевен е проведена през периода 7 – 12 септември 1877 г. и завършва с неуспех за руските войски
Третата атака на Плевен е етап от развитието на Руско-турска война (1877–1878) и последният най – кръвопролитен опит за превземането на Плевен. Проведена е през периода 7 – 12 септември 1877 г. и завършва с неуспех за руските войски.
Предистория
На 19 – 20 юли и на 30 юли 1877 г., с цената на огромни жертви, руските войски провеждат два неуспешни щурма на Плевен. От своя страна на 31 август Осман паша предприема излизане от града с войските си и напада руските редути при с.Пелишат и с.Згалево. Опитът му да премине в настъпление е неуспешен и понесъл големи загуби е отблъснат обратно в Плевен. На 1 – 3 септември под командването на генерал княз Александър Имеретински силен руски отряд води битка за Ловеч и го освобождава. Прекъсната е важна снабдителна връзка на армията на Осман паша.
Подготовка на турските войски
За времето между втория и третия щурм, Осман паша увеличава войските си и те достигат 49 табура / 29 400 щика, 1 500 саби, 70 полеви оръдия и 1 500 черкези. Руското командване няма вярна представа за числеността им и ги изчислява на 110 – 130 табура със 120 – 150 оръдия – т.е. два пъти повече от действителният им брой.
Турското командване очаква предстоящата атака и укрепява заетите вече отбранителни позиции. Северният им фронт е най-дълъг и се простира от с.Опанец, по билото на Янък баир и достига възвишенията при с.Гривица. На Опанския баир са построени две табии с батарея, по билото на Янък баир – табиите „Сюлейман паша“ и „Хайри бей“, а при с.Гривица – „Канлъ табия“ и „Баш табия“. Източният фронт, между Гривицките височини и с.Тученица, е изграден от две отбранителни линии. Първата включва табиите „Шорум“, „Ибрахим бей“ и „Омар бей“, а втората – „Ихтият“, „Атуф“ и „Араб“ табия (днес в кв. Дружба – Плевен). Многобройните траншеи между тях дават отлична възможност за оръжейна стрелба и отбрана. След втората атака, турците значително усилват защитата на южния участък между селата Тученица и Къшин - там са табиите „Абдул бей“ (Кованлък), „Реджи бей“ (Исса ага), „Балък баш“, „Юнус бей“, „Тал-Ат“ и „Абдалах“. На запад към момента на атаката няма изградени укрепления поради естествената защитеност на терена.
Подготовка на руските войски
Неуспехът на втората атака на Плевен убеждава руското командване, че силите им са крайно недостатъчни. За целта е сключен съюз с Румъния за съвместни действия, а със Сърбия са започнати преговори за мобилизация на нейната армия. Освен това император Александър II заповядва мобилизация на гвардейския, на гренадирския корпус, на 24-та и 26-та пехотна и на 1-ва кавалерийска дивизия – всичко 110 000 души с 440 оръдия. Пристигането им обаче се очаква най – рано през септември – октомври и до тогава ще се разчита на наличните сили за отбрана на вече заетите позиции. До 6 септември 1877, край Плевен вече са съсредоточени значителни руски и румънски сили – 75 500 щика, 8 600 саби и 424 оръдия (в това число 20 обсадни). Командването е поверено на генерал-лейтенант Павел Зотов.
Решено е атаката да премине през два етапа. През първия ще се проведе усилена артилерийска подготовка по турските позиции с цел да се разрушат максимално вражеските укрепления и да се обезпечи действието на пехотата. Втория етап ще представлява настъпление на пехотата от три страни – от север – североизток, от изток – югоизток и от юг. За дата на основния щурм е избран 11 септември (30 август стар стил), когато православието чества паметта на Св.Александър Константинополски. Така, убедени в своята победа, руските генерали смятат падането на Плевен да бъде като подарък за именния ден на император Александър II. За да наблюдават щурма, лично пристигат именникът Александър II, румънският княз Карол и великият княз Николай Николаевич
Артилерийска подготовка 7 – 10 септември
Съгласно плана, артилерийската подготовка започва на 7 септември със 140 оръдия. Постепенно, през следващите дни, в боя са вкарани и останалите, като на 10 септември вече действат 228 оръдия. Въпреки указанията, артилерията не успява да се приближи на повечето места на 2 000 метра до противника. Липсва единно ръководство на огъня както по цялата линия, така и в отделните сектори. Обстреляни са обекти, които след това не са атакувани, а други са оставени незасегнати, като впоследствие отблъскват атаките срещу тях. Въпреки смазващото числено превъзходство в артилерията, масираният огън не дава очакваните резултати. Причините са големите разстояния, несъвършенствата на материалната част, здравината на турските укрепления, както и постоянната им поправка. Още по – малко е влиянието му върху бойния дух на противника. Освен това лафетите на много от далекобойните оръдия се повреждат, а масираният обстрел води до липса на амуниции, като подвозът им се затруднява от падналия през предната нощ дъжд.
Действия на десния фланг
На десния фланг са разположени 48 батальона и 118 оръдия под командването на румънския генерал Александру Чернат. Задачата им е да атакуват и овладеят турските позиции от север и североизток при с.Гривица. На пътя им се намират редутите „Канлъ табия“ и „Баш табия“, отстоящи на 200 метра един от друг, като вторият има командно положение спрямо първия. Началото на атаката е планирано за 15 часа на 11 септември и ще се предхожда от артилерийска подготовка от сутринта, прекъсвана на два пъти (от 9 до 11 и от 13 до 15 часа). През паузите се очаква противникът да излезе от укритията за поправка на щетите, като подновяването на огъня ще му нанесе поражения в жива сила. Късният час е избран и поради страхът на генерал Зотов от един евентуален неуспех, което няма да позволи на противникът да развие успеха си. Атаката започва по план в 15 часа, но околната местност и засадената царевица скриват разположението на редутите. Оказва се, че никой не е знаел за съществуването на северния редут Баш табия и той е останал незасегнат от артилерията. Канлъ табия, макар и засегнат, е частично възстановен. Румънската пехота овладява първите окопи и отпочинали за малко, войниците се нахвърлят на редута Канлъ табия. Убийственият огън от двата редута поваля румънските редици и в боя са хвърлени нови свежи части. Единственият резултат обаче си оставя овладяването на окопите пред редута. Предприети са общо три атаки, но и трите пъти румънците са отблъснати. Към 19 часа румънците са увлечени в четвърта атака, когато от юг на помощ идват Архангелогородски пехотен полк и Вологодски пехотен полк (ветерани от първата и втората атака на Плевен). Двата руски полка, на 600 метра от противника, се построяват в боен ред и атакуват от юг първите окопи. Водени лично от полковник Шлитер (командир на 17 Архангелогородски полк) и бригаден генерал Родионов, русите избиват всички турски защитници и нападат редута. Въпреки хлъзгавата повърхност, поради падналия наскоро дъжд, те се изкачват по бруствера и влизат в него. Полковник Шлитер е убит, а генерал Родионов – ранен. Заедно с русите, от изток в редута нахлуват румънците. Във вътрешността на Канлъ табия започва ожесточен ръкопашен бой. Действа се с щикове и приклади, а изстрели се чуват рядко. От турците оцеляват само тези които навреме избягват в Баш табия. Така в 19:30 часа е превзет редута „Канлъ табия“, като са взети като трофеи едно знаме, три далекобойни оръдия и много пушки и патрони. Атаката на левия фланг постига частичен успех, но положението остава неблагоприятно, поради пушечната стрелба от близко разположения редут „Баш табия“. Атакуващите батальони обаче са силно разстроени за да предприемат атака срещу него. Обратно на това, турците правят през нощта три опита да си отвоюват редута, но са отбити. В битката 17 Архангелогородски полк губи 9 офицери и 563 войници, а 18 Вологодски полк – 13 офицери и 470 войници (ОБЩО 22 офицери и 1 013 войници), румънските загуби са 27 офицери и 1 300 войници.
Действия на центъра
За действие в центъра са разположени 30 батальона и 152 оръдия под командването на генерал-лейтенант Крилов. Съгласно общия план за действие, Pekh 63 Uglitsky.jpg 63 Углицки пехотен полк и Pekh 64 Kazan.jpg 64 Казански пехотен полк трябва да атакуват в 15 часа „Омар бей табия“ и траншеите около редута. Командирите, които ще водят войниците, нямат ясна представа за точното разположение на врага. Полковете са строени на изходни позиции още в 11 часа и това привлича вниманието на турската артилерия от съседните редути, която започва да ги обстрелва. Полковник Тихменев решава да придвижи първи батальон на Углицкия полк напред за да го предпази от снарядите, като това е взето от останалите му батальони за начало на атаката. Самостоятелната атака на 63 полк, несъобразена с общия план, завършва с пълна катастрофа. Подложен на кръстосан огън, полкът губи напразно над 1 200 души и отстъпва. От оцелелите в последствие е съставен едва един батальон, който е оставен в резерв и не взима повече участие. Атаката увлича съседния Ярославски пехотен полк, който също предприема настъпление, но то съвпада с отстъплението на първите. Ярославци се задържат един час пред Омар бей табия и също отстъпват. За прикритие на отстъплението им са въвлечени в боя три роти от 118 Шуйски пехотен полк. Тези безредни атаки струват половината състав на полковете.
Съгласно общия план в 15 часа е започната атака (втора за деня) на турските позиции от 64 Казански и 118 Шуйски полк. Казанският полк успява да овладее първия ред траншеи и започва престрелка с противника, заседнал във втория и третия ред. Шуийският полк има за задача да овладее Омар бей табия, но не успява. За постигането на по – добри резултати са нужни подкрепления и въпреки, че такива има, не са изпратени. Двата полка започват отстъпление загубили общо около 1 200 души. Трети опит за превземането на Омар бей предприема 124 Воронежки полк, но той не води до нищо друго освен до нови загуби. Последен четвърти опит, отново неуспешен, прави 20 Галицки полк от резерва. Действията в центъра са пълна катастрофа. Липсата на единодействие води до четири разпокъсани, самостоятелни атаки, които струват общо 102 офицери и 4 227 войника. Голяма част от телата на убитите войници, намиращи се в близост до турските позиции, остават непогребани на бойното поле чак до 10 декември. Едва след като Осман паша се предава, на 11 декември са изпратени команди да съберат и погребат разложените тела на своите другари.
Действия на левия фланг
За действия на левия фланг са заделени най-малко войски: едва 22 батальона, 25 ескадрона, 80 пеши и 18 конни оръдия, но единствено тук, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев, е постигнат сериозен успех. Постепенно, с поредица от атаки, Скобелев овладява пътя за Ловеч, с.Брестовец и първия и втория гребен на „Зелените хълмове“. Решава да превземе и третия гребен и по този начин да установи контакт с войските на генерал Крилов в центъра. Първата линия на скобелевите полкове се вдигат в атака, но под дъжда от куршуми настъплението им се задъхва. Скобелев изпраща в подкрепа оскъдните си резерви и точно тогава турците се вдигат на контраатака. Започва яростна и безмилостна ръкопашна схватка. Силите на противниците са изравнени и генералът включва в битката последния резерв – себе си. На белия си кон и в бял кител (затова е наричан от врага Ак паша – Белият генерал), заедно с щаба и щабния конвой се хвърля в разгара на боя. Турците не издържат и побягват към близкия редут. Руските полкове нахлуват в редута „Кованлък“, като незабавно атакуват и съседния редут „Исса ага“, но безуспешно. Следва турска контра-атака, отблъсната от руските батальони в Кованлък. Бягащите турски части предават паниката си на защитниците на Исса ага. Забелязвайки това, в 17.30 часа Скобелев със слаби подкрепления от сборни команди, от отстъпили в първите атаки, напада от три страни Исса ага и го превзема в 18 часа.
С това и последното турско укрепление пред Плевен на левия фланг на фронта пада в руски ръце. С превземането на двата редута турското командване изпада в крайно тежко положение. Войските на Скобелев се забиват като клин и разкъсват турската отбрана. Сега е достатъчно в пробива да бъдат хвърлени свежи сили, а такива има – 24 батальона от десния фланг и 18 батальона от центъра. В този критичен момент обаче командващият княз Карол Румънски, и генерал Зотов преценяват, че тежките загуби са изчерпали напълно настъпателните способности на войските. Решено е да се удържи само Гривишкият редут, а на Скобелев е изпратено съобщение да не разчита на подкрепления. Ако смята, че не може да удържи завзетите редути – да отстъпи. Тази нерешителност позволява на Осман още през нощта на 11 срещу 12 септември да започне атака след атака срещу двата редута, под безучастното наблюдение на останалите руски войски. Всичките атаки са отбити с тежки загуби за турците, като при една от тях отстъпващите редици се сблъскват с идващите им на помощ резерви, вземат се взаимно за руси и се самоизбиват. През деня на 12 септември са отбити нови четири турски атаки, като започва последна пета. Петата атака е поведена със голямо зелено знаме – знамето на пророка. Това означава, че турците няма да отстъпят и ще се бият до смърт. Генерал Крилов му изпраща на своя отговорност Шуийският полк. Разбрал, че няма да удържи редутите, Скобелев заповядва отстъпление, като използва изпратения полк за прикритие. По-късно му е изпратен и Серпуховският полк. Отрядът на Скобелев отстъпва на втория гребен на Зелените хълмове, а противникът си възвръща редутите Кованлък и Исса ага.
Резултати
Третата атака на Плевен струва на руските войски 2 генерала, 295 офицери и 12 471войници. Румънците дават около 3 000 жертви, турците също около 3 000 убити и ранени. Поражението оказва изключително силен негативен ефект върху руското командване. Някои руски генерали, като Павел Зотов, дотолкова са изплашени, че заповядват да се разглоби цялата артилерия и да се започне изтегляне към първоначалните позиции на левия бряг на Дунав. Убедени в безсмислието на фронталните атаки на вражеските укрепления, командването извиква на помощ героя от Севастопол - генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен. Още с пристигането си, макар и болен, Тотлебен поема командването и заявява: "Четвърта атака на Плевен няма да има." Под негово ръководство започва методично изграждане на пълната обсада на Плевен, което ще доведе до предаването на турския гарнизон на 10 декември 1877 г.
Информация: Уикипедия
Топ Новини