Плевенчанката е трикратен световен шампион по муай тай и практикуващ юрист

Цветомира Пандова е едно от най-успешните имена на плевенския спорт в последните години. Тя е трикратен световен шампион по муай тай, а същевременно и практикуващ юрист в Плевен. Наскоро Цветомира се завърна с бронз от световното в Тайланд за аматьори, а след това триумфира със злато и на форума за полупрофесионалисти, но не само това е причината да я потърсим. Амбициозната плевенчанка се съгласи да сподели за читателите на Plevenutre.bg повече за кариерата и живота си в една наистина откровена изповед.

Наскоро се завърна с бронз от Тайланд. Разкажи ни повече за надпреварата.

В периода 7 - 18 март тази година се проведе поредното световно първенство по муай тай за аматьори, организирано от федерацията WMF. На това състезание спечелих бронзов медал. Не бих казала, че се радвам, тъй като на полуфинала се бих с представителка на домакините и бях ощетена от съдиите. Никога през живота си не съм била така убедена в победата си и превъзходството над свой противник, както в мача срещу тайландката. На самия двубой повечето от съдиите бяха именно тайландци, главният рефер - също тайландец. Вярна е явно приказката, че "у дома и стените помагат". Интересното е, че след края на аматьорското състезание всяка година се провежда и световно първенство за полупрофесионалисти. Аз участвах на това световно първенство и станах световен шампион. Не ме радва единствено фактът, че на финала спечелих служебно, тъй като представителката на Тайланд не искаше да се бие срещу мен, но това са обстоятелства, които няма как да променя и не зависят от мен.

Как се насочи към муай тай? Премина ли през някакви други спортове и защо точно той те грабна?

Занимавам се с бойни изкуства от ранна детска възраст - като малка съм тренирала известно време тае куондо и джит кун до. По-късно сериозно започнах да се занимавам с кикбокс. С кикбокса започна и моята състезателна дейност. След като станах студентка, живях доста дълъг период във Велико Търново, където се пренасочих към муай тай (известен и като тайландски бокс). Около седем години се занимавам предимно с муай тай, който практикувах в залата на Досьо Досев - треньор на спортен клуб "ЧА НА" . Това е треньорът, благодарение на когото днес съм трикратен световен шампион по муай тай. Той ме е изградил като муай тай състезател за тези 7 години и ме е научил на всичко, което знам до момента. Голям треньор и безспорно голям човек. Наистина благодарности за предадения опит, умения и най-вече приятелство. Така че през годините съм минала през доста бойни стилове смея да кажа, но съм се спряла на муай тай, защото по моята скромна преценка това е най-неограниченият и жесток боен стил, включително и в състезателния му вариант. Играта се изразява в един истински бой, почти неограничен, за разлика от другите бойни стилове. Могат да се нанасят удари с лакти, колене, крака и ръце - по цялото тяло на противника. Ето защо това е изкуството на осемте крайника. Позволена е игра в клинч, повалянето на противника, максимална сила на ударите. Това бойно изкуство се заражда в Тайланд и се е използвало по време на война. Идеята при създаването му се е изразявала в целта да се нанесат трайни поражения на противника, счупвания, дори елиминиране на противника.

На какво ниво е този спорт в България според твоите виждания?

За България това е един сравнително млад спорт. Но въпреки това, ние сме световна сила в този спорт. Миналата година станахме световни и европейски шампиони в отборното класиране на световното и европейското първенство. Фактите сами говорят. Друго не е нужно да казвам.

Какви трудности срещна през последните години и какво те крепеше през цялото време?

Много трудности съм срещала, нямя да крия. Това са трудности, които те карат да се "изгубиш" и трябва да мине известно време, за да се преоткриеш и да започнеш борбата отново със зъби и нокти. Миналата година минах през най - голямото изпитание в живота си, в един момент бях спряла дори тренировки, дори не знаех дали ще проявя желание да подновя състезателната си дейност. Понякога човек се чувства по-безпомощен, когато проблемът не касае пряко него, а негов близък... и това е много по-лошо. Но благодарение на Господ сега всичко е наред. В тази връзка искам да кажа, че не е задължително да си спортист, за да си голям шампион. Напротив, има много по- голям шампион от мен и от всички световни шампиони в спорта, взети заедно. На въпросния човек, той си знае кой е, се покланям и искам да кажа никога да не се предава пред проблемите в живота и че в мое лице винаги ще има опора. А какво ме крепи мен - любовта към спорта и опората на семейството. Друго не му трябва на човек.

От какво се лишаваш по време на подготовката за сериозно състезание? Успяваш ли да намериш баланса между спорта и личния живот?

През подготвителния период се лишавам от много неща. Като започна от хранителния режим за влизане в категория, понякога се стига до моменти, при които почти не консумирам вода в продължение на дни. Голяма част от личното си време посвещавам за тренировки. И при положение, че ходя и на работа, не ми остава никакво свободно време. Рядко се виждам с приятелите си. Това са жертви, които сами по себе си не са никак малки. Но аз не съжалявам, защото съм постигнала това, което съм си поставила за цел. В името на целите и мечтите си бих се подлагала на тези лишения и занапред. Смятам, че това е цената на успеха. Трябва да дадеш нещо то себе си, за да получиш друго. Относно баланса - има такъв между спорта и професията - аз съм практикуващ юрист. През една част от деня работя, през другата - тренирам. Остава ми време само да спя в повечето случаи. Относно баланаса между спорта и личния живот... Ще го кажа така - спортът заема по-голямата част от личния ми живот и не съжалявам.

А помниш ли победата, която е оставила най-трайни следи в съзнанието ти?

Всички победи, които съм постигнала на ринга, са оставили някаква трайна следа в съзнанието ми. Едва ли мога да отговоря еднозначно на този въпрос, но се сещам за финалната битка през 2012 г. , когато за пръв път постигнах една от мечтите си - спечелих първа световна титла. В момента , в който вдигнаха ръката ми, усетих за пръв път вкуса на световния връх - а това не се забравя. И все пак, аз продължавам да твърдя, че победите в живота са истинските победи, най-големите. Успехите в спорта в повечето случаи са само едно отражение на качествата ти като човек. Затова казвам, че не е нужно човек да стане световен шампион на ринга, за да е шампион в живота.

Какво би посъветвала младите, които предпочитат компютрите и дискотеките пред спорта?

Да ги оставят тези компютри, да излязат от тази виртуална центрофуга, в която са попаднали. Всяко нещо, разбира се, е полезно, дори купоните в дискотеката, ако щете, но в своите граници. Много е важно да се спортува и децата де се възпитават от родителите си в тази насока.

Какви са ти плановете за развитието като спортист и в личен план какво следва оттук нататък?

За спорта имам нова цел оттук нататък: Искам да спечеля световна титла за професионалисти - това е най-големият връх в спорта и ще направя всичко по силите си да го постигна. Ще се радвам на подкрепата на приятелите ми от клуб по ММА - гр. Плевен, които ми помогнаха в подготовката за световното първенство в Тайланд тази година. Специални благодарности на двама мои приятели - Панталей Гергов и Генко Симеонов, които отделиха и от личното си време и ми помогнаха да спечеля последните си отличия. Дано Господ ме пази жива и здрава и дано да успея. В сферата на спорта имам още една цел - искам да развия бойното изкуство муай тай в родния си град. До момента в Плевен няма зала по муай тай, аз ще въведа това бойно изкуство в града и се надявам да успея - това е голяма чест и отговорност. С членовете на спортен клуб по ММА имаме и съвместни планове за развитието на бойните изкуства в Плевен, за които предстои усилена работа. Относно професията си - имам мечта да се развивам в наказателноправната материя. В момента кандидатствам за работа като дознател в Ловеч и в Плевен. Мечтая един ден да работя като прокурор, а след години, когато натрупам необходимата рутина, искам да бъда съдия по наказателно право. Но всяко нещо с времето си.