Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия

Hова година е празник, при който се отбелязва краят на текущата и началото на следващата календарна година.

Всички култури, използващи годишен календар, празнуват в някаква форма Нова година. Посрещането на новата година датира отпреди 4 000 години, когато на първия ден от новата година („Акиту“) са се организирали празненства в древен Вавилон.

История

За римляните новата година е започвала от 1 април – денят в който встъпвали в длъжност новоизбраните консули. Но през 153 г. пр. Хр. избухва голямо въстание против римската власт в Иберия, което налага консулите, които са били и главнокомандващи армията, да заемат постовете си предсрочно на 1 януари. Този прецедент се превръща в традиция. С въведения през 45 г. пр. Хр. Юлиански календар промяната вече е окончателна. На 1 април започва да се празнува „лъжливата“ нова година и постепенно този ден се превръща в празник на шегите и смеха.

В Египет през 4241 г. пр. н.е. в Хелиополис е създаден най-древният календар, в който годината е разделена на 12 месеца и има 365 дни. В него новата година започва през месеца на разливането на Нил – Юли. Този календар бил използван в Египет до въвеждането на Юлианския през 26 г. пр. н. е.

През 2700 г. пр. н. е. китайците съставили свой цикличен календар, според който новогодишните тържества, наричани „Празник на пролетта“, траят 3 дни и се честват през февруари. Едва 3 000 г. по-късно те приели, че годината има 365 и половина дни. От 1949 г. в Китай се използва Григорианският календар, но и сега в някои области продължават да си служат с цикличния.

Според древния японски календар, всяка година преминава под знака на един от всичките 12 зодиакални символа: плъх, бивол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и прасе. Новогодишният празник трае от 30 декември до 3 януари и се отбелязва с 108 камбанни удара.

Според индийския календар от 1952 г. новата година започва на 22 март, а високосната – на 21 март. Виетнамската Нова година, наричана „празник Тет“, се празнува според лунния календар.

Празнуване по света

Всеки народ в продължение на векове е създавал и предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година ще бъде по-щастлива от старата.

Руснаците, за да приветстват новата година, след дванадесетия удар отварят вратата на дома си. По време на бившия Съветски съюз е прието да се разменят подаръци, най-често шоколадови бонбони.

Италианците носят червено бельо, а на трапезата слагат свински бут и леща, като признак на късмет и богатство през новата година.

Англичаните по традиция не посрещат новата година с шумни празненства, нито пък е прието да се канят гости. Шотландците ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.

Испанците излизат на улицата и си разменят подаръци, когато часът удари 12. Словаците на трапезата непременно трябва да имат шаран. Унгарците задължително трябва да имат на масата чесън с мед.

Португалците закачат над новогодишната маса добре запазен грозд, и докато часовникът отмерва дванадесетте удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като в същия момент си намисля желание за всеки един от дванадесетте месеца. Холандците поднасят на трапезата топли понички със стафиди.

Японците посрещат новата година рано сутринта на 1 януари, поздравяват се с чаша студена вода и след края на обичайните 108 камбанни удара всеки бърза да се изкачи на високо, за да приветства слънцето.

Етиопците запалват огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци.

Гвинейците в новогодишната нощ излизат на шествие, предвождано от слонове, които са символ на сила и богатство.

Китайците слагат на новогодишната трапеза нарциси.

Информация: Уикипедия