Десет мъже от село Садовец намират смъртта си в Атлантическия океан

Днес се навършват 104 години от потъването на легендарния кораб "Титаник". Трагедията погубва живота на повече от 1500 души, сред които 38 са българи. Поне толкова били изплатените обезщетения от компанията “Лойд”. Съществуват предположения, че броят на българските граждани на борда е надхвърлял 50.

Плевенската следа в тази световна трагедия е свързана със Садовец. Десет мъже от селото се качват на борда на лайнера и също намират смъртта си в Атлантическия океан. Имало и 11-ти,  но така и не става ясно защо не се е качил на борда. Говори се, че изпуснал плаването, но след това стигнал до Америка. Никога повече обаче не потърсил близките си в България.

Историята

През април 1912 година от Садовец тръгват 11 мъже като крайната им цел е Америка. Успяват да стигнат до Саутхемптън и 10 се качват на "Титаник". Всички били на възраст от 20 до 43 години. Предприели пътуването заради една-единствена причина - немотията и амбицията да оправят живота си в родината, като си купят земя, която да обработват.

Само за 3 часа се случва трагичната история на най-модерния пътнически кораб за своето време, обявен предварително за "непотопим". Айсберг разпоря корпуса откъм носа по дължина 90 метра. Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, но е наводнено и петото отделение, сочат хрониките на "Уикипедия".

По исторически данни българите са били настанени в трета класа и в трюмовете, сгушени между денковете и вързопите. Най-вероятно са чули първи режещия звук и са видяли нахлуващата вода.

"Титаник" потъва в Атлантика на 15 април 1912 г. Той се сблъсква с ледената скала в 23:40 часа вечерта на 14 април 1912 г. (неделя) и потъва два часа и четиридесет минути по-късно – в 2:20 часа сутринта на 15 април 1912 г. (понеделник), след като се разцепва на две части. За няколко часа загиват около 1500 души пътници и екипаж. Оцеляват почти всички пасажери, пътуващи в първа класа. 704 души са прибрани от кораба "Карпатия“.

Преследването на мечтата за по-добър живот от страна на садовчани завършва фатално... Но пък и под някаква форма постигат целта си. Вдовиците на загиналите получават обезщетения, чрез които се сдобиват с така жадуваната от мъжете им земя. В памет на 10-имата загинали от Садовец е поставена плоча в центъра на селото и всяка година хората почитат паметта на потомците си.

На второ място по брой на българските пасажери се счита, че е Гумощник, Троянско, с 8 души.

Изследване и откриване

През лятото на 1986 г. проф. Робърт Балард от Удсхолския океанографски институт с екип от двама души достига останките от "Титаник" на дълбочина 3795 m. За целта те използват мини подводницата "Алвин" и фоторобота "Джейсън Джуниър", привързан към "Алвин". Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват типични пробойни, а само побитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е, че бордът на кораба не е бил разрязан, а се е разпорил по протежение на нитовите шевове от налягането при контакта с айсберга.

В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и опити стигат до заключението, че ако при строителството на "Титаник" са били използвани нитове best, best (по тогавашния британски стандарт) – от стомана с въглеродно съдържание 0,4% вместо използваните в действителност нитове best – от стомана с въглеродно съдържание 0,3%, Титаник вероятно би запазил плавателност. По-високовъглероден нит би издържал на натиск над 1000 kN, но са направени икономии за сметка на качеството на стоманата. Така тя не е могла да издържи повече от 350 kN.