Да си пожелаем слънце

На 20 март в 06:30 ч. официално време настъпи астрономическата пролет (пролетно равноденствие). Тъй като 2016 г. е високосна, поради допълнителната дата 29-и февруари, изглежда сякаш, че пролетта подранява с един ден – вместо на по-традиционната за нейното начало дата 21 март, тази година тя започва на 20 март и то рано сутринта, съобщават от БАН.

Доста интересна тема е как древните астрономи са се опитвали да регистрират моментите на равноденствията, с цел определяне на продължителността на слънчевата (тропичната) година.

Счита се например, че Хипарх, живял около 150 г. пр. н. е., е ползвал елементарен, но практичен уред за тази цел – т. нар. екваториален пръстен. Този пръстен (или по-скоро обръч) е можел да се накланя и фиксира на определен ъгъл, чрез подходящо окачване към държаща го стойка. Хипарх фиксирал така наклона на пръстена, че той да лежи в равнината на небесния екватор. Тази настройка той вероятно е правил нощем, ориентирайки се по звездите на екваториалните съзвездия.

С наближаването на датата, около която се е очаквало да настъпи пролетното или есенното равноденствие, Хипарх е следял дали през деня настъпва момент, когато Слънцето осветява пръстена точно отстрани, така че едната му половина изцяло да засенчва вътрешността на другата му половина. Ако настъпвал такъв момент, то значи, че Слънцето тогава е пресичало небесния екватоор, т.е. точно тогава то било в точката на пролетното или на есенното равноденствие.

Счита се, че по него време и по-късно са конструирани още по-сложни инструменти – армилярни сфери и др., макар познатите ни запазени образци на такива да са от доста по-късно време. Предполага се, че това е ставало не без приноса на Ератостен, известен най-вече с това, че е изчислил правилно меридианната обиколка на Земята.