Домашното насилие е табу, за което не се говори често, макар то да е една от най-разпространените форми на подчинение, при това действащи доста ефективно. Според обезпокоителните данни от сайта на МВР - всеки трети българин познава човек, който е бил обект на агресивно поведения у дома, като 5% от анкетираните признават, че те самите са били жертва на физически тормоз. Сред основните причини за ексалирането на тази негативна тенденция са финансовите проблеми, безработицата, лошото възпитание, стресът, усещането за безнаказаност, нравственото положение на жената и т.н.
Важен момент при осъзнаването на проблема с домашното насилие е, че неговите жертви понякога изобщо не се възприемат като такива. Вместо това, те се приспособяват и се примиряват с обстоятелствата около тях, заживяват в постоянно напрежение, самоизолизрат се...
Естествено, подобен род напрежение лесно прогресира и рикушира директно върху психиката на най-уязвимите – децата в семейството, а оттам нанася вреди и по отношение на социалните взаимоотношения между всички членове в домашния социум. Най-лошото е, че веднъж възникнала в личните граници на семейството, тази агресия неминуемо един ден прекрачва прага на входната врата и излиза на улицата, където нейни произволни жертви можем да станем всички ние.
Съществува наука наречена ВИКТИМОЛОГИЯ. Тя разглежда предпазването от ситуации, в които можем да се окажем жертви. Виктимологията обяснява не следствията, а причините на това поведение на жертва и как почти винаги то може да бъде предвидено. Жертвите на домашно насилие натрупват много гняв , обида и болка. Тези емоционални последствия от своя страна моделират деструктивни поведенчески модели като обърканост, самота, срам, страх, неразбиране, неприемане. За самия проблем обаче не се говори – той се отрича или дори не се осъзнава. А когато налица са травматични изживявания, свързани с психическо, физическо, сексуално и икономическо насилие и когато те не се споделят поради срам или страх – тогава се създава зависимост, която е възможно да има катастрофални последици.
Факт е, че агресията започва тогава, когато човек осъзнае, че е уязвим, а уязвимостта е свързана със загубата на самочувствие, с усещането на безсилие и страх или комплекси от това, че няма как да се справиш. Поради тази причина, ако трябва да се изведе един обобщен образ на насилниците – обикновено това са хора, на които им е трудно да се справят в живота и които винаги проявяват склонноста към заключението, че някой друг им е виновен или длъжен с нещо. Тяхното агресивно поведение спрямо околните цели да създава зависимости от страх и подчинение, заради собствените им страхове от самота, от липса на трибуна и ... от липса на любов.