Първото изображение на лъв е засвидетелствано в историята на българските земи в късната античност

България е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на страната след края на комунистическото управление в края на 1980-те. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии. Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава:

„Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата“.

Първото изображение на лъв е засвидетелствано в историята на българските земи в късната античност.Това е т.нар. „Списък на служебните рангове на късноримската и ранновизантийска държавна и военна хералдика“, където е изобразен лъв на четири крака като знак на имперaторската войскова част, съставена от Траки и набирана в българските земи. Датировката е от 4 век. Стилизирани изображения на лъв има и в Първото българско царство. Лъвът като символ на власт, сила и храброст е засвидетелстван още през 14 век.

Най-старият български герб датира от около 1295 г. Откриването му е вследствие на работата на двама членове на БХВО — Иван Войников и Петър Яначков, които го издирват и осигуряват информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във Великобритания и САЩ. През 2004 година друг член на БХВО д-р Стоян Антонов открива "герба на императора на България" в Гелдренския гербовник. До 2003 година се смята, че най-старият български герб датира от 14 век, поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.