Десет мъже от село Садовец намират смъртта си в Атлантическия океан

Днес се навършват 103 години от потъването на легендарния кораб "Титаник". При катастрофата загиват повече от 1500 души, сред които 38 са българи. Поне толкова били изплатените обезщетения от компанията “Лойд”. Съществуват предположения, че броят на българските граждани на борда е надхвърлял 50.

Плевенската следа в тази световна трагедия е свързана със Садовец. Десет мъже от селото се качват на борда на лайнера и също намират смъртта си в Атлантическия океан. Имало и 11-и,  но той се е спасил от трагедията на "Титаник", тъй като заседнал в кръчма и корабът тръгнал без него. Говори се, че след това стигнал до Америка, но никога не потърсил близките си в България.

Историята

През април 1912 година от Садовец тръгват 11 мъже като крайната им цел е Америка. Успяват да стигнат до Саутхемптън и се качват на "Титаник". 11-те мъже били на възраст от 20 до 43 години. Предприели опасното пътуване заради една единствена причина - немотията и амбицията да спечелят пари, с които да си купят земя в селото.

Само за 3 часа се случва трагичната история на най-модерния пътнически кораб за своето време, обявен предварително за „непотопим“. Айсберг разпаря корпуса откъм носа по дължина 90 метра. Водата бързо изпълва предните отделения. Ако само първите четири отделения бъдат наводнени, корабът може да продължи, без да потъне, но е наводнено и петото отделение, сочат хрониките на "Уикипедия".

По исторически данни българите са били настанени в трета класа и в трюмовете, сгушени между денковете и вързопите. Най-вероятно са чули първи режещия звук и са видяли нахлуващата вода.

"Титаник" потъва в Атлантика на 15 април 1912 г. Той се сблъсква с ледената скала в 23:40 часа вечерта на 14 април 1912 г. (неделя) и потъва два часа и четиридесет минути по-късно – в 2:20 часа сутринта на 15 април 1912 г. (понеделник), след като се разцепва на две части. За няколко часа загиват около 1500 души пътници и екипаж. Оцеляват почти всички пасажери, пътуващи в първа класа. 700 души са прибрани от кораба „Карпатия“.

Преследването на мечтата за по-добър живот от страна на садовчани завършва фатално... Но пък и под някаква форма постигат целта си. Вдовиците на загиналите получават обезщетения, чрез които се сдобиват с така жадуваната от мъжете им земя. В памет на 10-имата загинали от Садовец е поставена плоча в центъра на селото и всяка година хората почитат паметта на потомците си.

Оцелели

Предполагаемият брой на спасилите се българи е 15, като голяма част от тях остават в Америка. Със сигурност се знае, че двама жители на Сенник - Пенко Стайков и Златьо Христов остават живи. Подгонени от нахлуващата вода, те се качили на горните палуби, спуснали се по спасителните въжета и скочили в ледовития океан. Пенко Стайков настигнал една лодка, опитал да се качи, но го ударили няколко пъти с греблата. Той отчаяно се молил, докато накрая все пак го прибрали. Същият късмет извадил и Златьо. Спасените се озовали впоследствие в САЩ.

Изследване и откриване

През лятото на 1986 г. проф. Робърт Балард от Удсхолския океаногеографски институт с екип от двама души достига останките от „Титаник“ на дълбочина 3795 м. За целта те използват миниподводницата „Алвин“ и фоторобота „Джейсън Джуниър“, привързан към „Алвин“. Оглеждат всичко, което ги интересува, правят множество снимки и видеозаписи. Въпреки че оглеждат старателно десния борд на кораба, те не откриват никаква пробойна, а само подбитости по обшивката и пропуквания в местата на нитовите заклепки. Изводът е прост: бордът на кораба не е бил разрязан, той просто не е издържал и се е разпорил по нитовете в мястото на удара от налягането при срещата с айсберга. В края на 2005 г. група изследователи след множество задълбочени проучвания и опити стигат до заключението, че нитовете, използвани при строителството на „Титаник“, са били много некачествени.