С Плащеницата се извършва символично погребение на Христос

Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие дори вода. В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

През деня се носят боядисани яйца в църквата на разпятието. Отслужва се Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, извършват се Царските Часове.

Вечерта в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащеницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Плащеницата се изнася по следния начин: певецът застава пред северната врата на светия олтар и започва бавно да пее първата стихира: Егда от древа..., а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят светата плащеница, обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса (кувуклия) и слагат плащеницата на масата. Свещеникът, а след него и богомолците, целуват светия кръст, светото евангелие и самата плащеница. По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащеницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос. След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взима Плащеницата от центъра на храма и я слага на светия престол в олтара.

Според народа, Разпети петък е началото и на 12-те последователни петъка, които се почитат строго, за да не бие градушка по реколтите. Достатъчно е на този ден да проявим човещина и състрадание към близките си и към собствената си човешка болка.