Днес имен ден имат – Лазар/а, Лазарин/а, Лазо, Лачо, Лъчезар, Лиляна

По традиция Православната църква отбелязва Лазарица на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота. Евангелското писание свързва тази събота с Лазаровото възкресение. Според народното вярване, Свети Лазар е заповедник на горите и шубраците. В ръцете си държи брадва, с която ги сече, за да правят хората ниви. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Той е бил и приятел на Иисус Христос. Когато умира, 4 дни след неговата смърт той e възкресен. Бог казва „Лазаре ,стани!“ и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

И ако в българския обреден календар Коледа се смята за празник на мъжете, то за празник на момите се смята Лазарица – празникът на пролетното пробуждане! Преди години се е спазвало основното правило за лазаруването, че момиче, което не е лазарувало, не може да се сгоди. Но замомее ли се такова момиче, то официално обществото й дава правото да се кичи с китки, да се облича с везана риза, да „либи либовник“ и най-накрая да се омъжи. Преди това е трябвало да получи признанието на обществото. В този смисъл Лазарица е един вид женски посветителен обред, предимно с брачна насоченост, чрез който посветените девойки преминават в нова социално-възрастова група.

В живота на момичето това се случва само един или два пъти. Затова подготовката за този важен ден момите започват още „сред пости“ като с помощта на възрастна жена започват да учат любовни песни. Подготвени и пременени, всяка група лазарки влизала във всяка къща, за да тропне хоро, начело с припяването на водачката. Това се смятат за едни от най-поетичните песни в българския фолклор, в които копнежът за щастлив брак с любимия и „единствен“ избраник е преплетен с надеждата за сполука и берекет през настъпващата година. Къща, в която са влезли лазарки се счита за благословена и щастлива.

Така чрез магията на словото, успоредно с прехода на девойките към моминство, се извършва и прехода от зима към пролет. По този повод стопанките на къщите са извършвали обредно гадаене. Домакинята взимала сито и го търкулвала,а по това как ще падне, се гадаело за бъдещото плодородие. Другият ритуал жените извършвали върху лазарките. След като момите извършвали репертоара си, домакинята ги дарявала с пари, брашно, мас, но най вече и със сурово яйце, за да не бие град по нивите. В българския фолклор яйцето има важна роля в народната вяра. От една страна яйцето е символ на безсмъртието, а от друга, с него могат да се разгадават тайните на съдбата или да се развалят магии. Така в името на общото добро открай време са благославяни лазарките и техния обреден празник, който за някои моми се спазва и до днес.