Константин Велики лично заръчал изграждането на мост над Дунава

Загражден е село в Северна България, пристанище на река Дунав. То се намира в община Гулянци, Област Плевен. Разположено е по ниския дунавски бряг, непосредствено южно от дигата на Чернополската низина (до 1942 г. - Карабоаз) - една от най-големите бивши заливни тераси на Дунав. На северозапад от селото е румънският о-в Корабия (Ostrovu Băloiu). Твърде вероятно е Загражден да е съществувало още преди създаването на българската държава, защото местността, където се намира сега, е осигурявала благоприятни условия за човешки заселвания. Село Загражден е разположено на дълга и висока (ок. 20 м.) пясъчна могила, която е оставала като остров сред водите при пролетните разливи на Дунав. Едно от старите имена на селото е Кърна могила („отрязана могила“ или „могила без връх“ т.е. плато).

Вероятно първите заселници са били рибари. Те са използвали високото място сред дунавските блата като удобна лодкостоянка и площ за строеж на колиби. През палеолита и неолита в източната част на днешното село съществувала селищна могила (по данни на Исторически музей-Плевен). Това може би е най-западната открита селищна могила по българския бряг на Дунав.

Вероятно върху могилата на Загражден в древността е бил разположен и наблюдателен пост-кула от Долнодунавския лимес на Римската империя. Това е било възможно, защото на запад (10 км.) от "могилата" се е намирал древноримският град Улпия Ескус (при днешното с. Гиген), а на изток (около 25 км.) - кастелът Утус (при днешното с. Милковица).

Все още по Стария плаж, северно от Загражден, се откриват древни останки като керамика, пирони, монети, обеци, малки фигурки, някои от тях златни. Много сечени монети са намирани и във вече запустелите лозя на 4 км южно от селото.

По дунавския бряг, между селата Гиген и Загражден, се намират останки от римски мост. Той е бил построен при управлението на император Константин Велики (306-337 г.). Мостът, дълъг 1150 м., е свързвал двата бряга на реката срещу Улпия Ескус и Сукидава (днес Челей, Румъния).

По време на османското владичество селото се е казвало Тепе или Тепекьой (от тур. tepe - могила). Вероятно по това време българите са го наричали и с името Могила. Наричало се е така, защото селото винаги е оставало над водата при преливанията на Дунава до създаването на Карабоазката дига (дълга 38 км и 600 м - от с. Искър до гр. Гулянци), построена в периода 1929-1931 г. Това име носи до 1934 г., когато е преименувано на Загражден. Името Загражден произлиза от „заградата“, т.е. дигата, която откъсва селото от Дунава.

Най-ранните свидетелства за съществуването на Загражден са от писмено споменаване от 1779 г. Тогава австрийският имперски барон Херберт фон Раткел плавал надолу по течението на Дунав и съставил лоция, наречена „План на реката Дунав от Землин до Русчук“. Там е написано: „Върху останалия напълно равен бряг е разположено в края на няколко хълма селото Депекьой (Тепекой). По тези места Дунав е широк около 450 сажена.“

В кулинарно отношение, характерното ястие на Загражден и до днес е „Моаре де пеще“ (от румънското moare de peşte - „рибна саламура“), наричано още "моричика" и „прясол“. В останалите части на България това ястие е известно и като "влашка саламура".