Обсъждат възможностите за превенция на рисковото поведение

Доктор Елиза Георгиева от МБАЛ Св. Панталеймон Плевен се свърза с Plevenutre.bg, във връзка с честите нелепи инциденти, отнемащи невинни животи на пътя. Хуманността и високият морал на лекарката я подтикват да не остава повече безучастна и заедно с психоложката Даниела Кермова обсъждат възможностите за превенция на рисковото поведение.

"Рисковото поведение възниква поради характеристиките на някои черти на личността и нарушаване на процеса на общуване и най-ефективният начин за превенция е навременното разпознаване на признаците му – вербални и невербални и вземане на адекватни мерки". Ето какво казва още по въпроса психологът към Фондация „Св. Иван Рилски” Даниела Кермова:

"Как могат да бъдат полезни родителите? Общувайте с децата си. Формирайте адекватна самооценка, макар и това да е нелека задача, изискваща постоянство и много внимание от Ваша страна. Насърчавайте детето да мисли и да се самоопознава. Всичко това ще доведе до усъвършенстване на самоконтрола на по-късен етап. Говорете за това, как биха постъпили, ако някой им предложи да опитат нещо опасно. Важно е да се уверите, че детето е способно да устоява на натиска на групата и да отказва, когато му предлагат изкушения и приятни изживявания. Подскажете му подходящи алтернативи за доставяне на удоволствия и за справяне със скуката, от която масово децата се оплакват. Увереното в себе си дете, знае как да отказва и да прави подходящи за него избори. То носи отговорност за последиците от действията си и умее да се предпазва от опасностите. Добре е да изясните влиянието на средствата за масова информация, да говорите открито за кризата на ценностите в съвременното общество. Подчертавайте кои са най-важните ценности в живота според Вас.

Възпитавайте! Критикувайте това, което смятате за нередно и опасно, но и подкрепяйте с аргументи. Ние, възрастните, сме отговорни за непрекъснатия стремеж на децата към всякакви удоволствия и за готовността им да опитат от всичко, без дори да се замислят за риска. Не се замисляме, когато разочаровани от времето и непостигнатите си цели, се задоволяваме единствено с удовлетворяване на физическите си потребности и се отказваме от всичките си цели и амбиции. Изяснете им и им покажете, че удоволствията могат да бъдат не само материални и физически, но и духовни. Поговорете с тях за идеалите и мечтите си. Насърчавайте ги да мечтаят. Правете съвместни планове за тяхното осъществяване.

Избягвайте да възпитавате по начина: „Яж и пий, защото това ще ти остане!”. Поемането на рискове означава, че не цениш собствения си живот и личност. Ако искаме да помогнем на децата да осъзнаят рисковете от дейности, които са опасни за здравето и живота им, и да ги предпазим от влиянието на другите, се налага най-вече да им изясним, че животът е най-ценното, с което разполагаме и че всякакви експерименти с него или с живота на околните, са недопустими. Формирайте чувство на уважение към собствения живот. Учете децата да обичат и зачитат живота като най-голямата ценност. Разбира се, осмисления и пълноценен живот, а не празното, отдадено само на забавления и кратки удоволствия, съществуване. Задължение и отговорност на възрастните е да формират светоглед, изпълнен с толерантност и уважение към околните и към всичко, което ги заобикаля. За пропуските във възпитанието на децата плащат не само ТЕ.“

Д-р Елиза Георгиева напомня, че „ако родителите не успяват да се справят и виждат, че изпускат нещата от контрол, могат да се обърнат към специалист за помощ и подкрепа и да се посочат координатите на Фондацията.“. Трябва да се започне да се работи и в училищата целенасочено, допълва с надежда д-р Георгиева.