Денят е известен и като Петрово въже и Петрови вериги

На 16 януари Православната църква отбелязва празника Поклонение на честните вериги на свети апостол Петър. Затова на някои места денят се възприема като зимен аналог на Петровден.

По традиция се празнува за здраве на домашния добитък, да не пада и да не си разранява краката. По време на празнуването не трябвало да се извършва никаква стопанска и домакинска работа. Добитъкът не се впрягал с цел да се съхрани здравето и плодовитостта му. Къщната работа в този ден била строго забранена - не се пере, шие, плете, тъче и т.н, поради страх от болести и причиняване на трудно зарастващи рани. Спазвало се също и полово табу.

В Северна България празникът продължавал цели три дни, наред с Антоновден, Атанасовден и денят на свети Евтимий, сформиращи празнична единност.

Първият празничен ден - Южници верижници, е свързан и с почитането на едно от най-могъщите божества в славянската митология – Перун. Той е смятан за сътворител на гръмотевицата и светкавицата, за носител на бури и дъжд, за закрилник на бойците и за предводител на отрядите по време на битка.

Поради влиятелната обредност на празничния ден, дедите ни са го определяли като зимен еквивалент на Илинден, както и на празниците, устроени в чест на светците-гръмовержци.