Древните ценности на село Българене

Името на селото идва от - българи (булгари) и ене (ени), означаващо ново равнище, равно място, ново място

Българене е село в Северна България, намиращо се в община Левски, Област Плевен. Селото е на 36 км югозападно от град Свищов, 39 км източно от град Плевен, 40 км югоизточно от град Никопол и на 12 км северозападно от град Левски.

Още в миналото различни племена и народи се заселвали в района заради благоприятната природна и климатична среда. Река Осъм е предоставяла възможност за риболов, горите по северните хълмове – за лов и скотовъдство, равнината в южната част – за земеделие. Намерен каменен чук и длето се датират от бронзовата епоха. От новожелязната епоха са останали следи от многобройния тракийски народ. Това са основи на жилища и предмети на бита, като глинени съдове – канички и чаши, оръжия – върхове на копия и стрели, монети, многобройни обредни могили южно от селото. Римска и късноримска керамика е открита в близките местности, заедно с монетите на римски императори като Траян, Септимий Север, Константин Велики и др.

Интересен предмет, свързан с духовната култура на местното тракийско население през римската епоха е оброчната плоча с изображение на Тракийския конник – върховен бог на траките. Оттук е и бронзова статуетка на богиня Венера върху плоска поставка, която днес се намира в историческия музей в Плевен.

През 1430 г. Българене е включено в Никополския санджак и е регистрирано в турските документи със същото име. От тази година датира първото засега писмено известие за Българене. Селото тогава е превърнато в малко по обхват и значение феодално владение. За Българене 243 години по-късно се съобщава в друг документ на тогавашната турска администрация. През 1673 г. била войната между Австрия и Турция, като от Българене е бил взет един българин за товарене на турски кораби в Никополското пристанище. От посочените документи и първите писмени сведения се вижда, че селото се именува и свързва с името на жителите му – българи (булгари) и ене (ени), означаващо ново равнище, равно място, ново място. Има предположение, че старото място на селото е било местността Тръпката. След премахването на крепостното право в Османската империя през 1834 г. започва трайно заселване на още българи.

По време на войните през Българене преминава 2-ри корпус на румънската армия и оставя холера и дизентерия, от които умират 37 души, повечето деца. По спомени на възрастни хора от селото, в годините след войните, по нивите само деца и жени са натискали дървеното рало зад воловете.

Днес на 6 км. от с. Цръничани, в местността "Трите чешми", се намира гробището на 33-ти пехотен Свищовски полк. Надгробните камъни са натрошени, а гробовете разкопани. В село Българене паметник напомня славата на загиналите воини.