Селото "Бешлии" (Байкал) води началото си от 1-то десетилетие на 17 век

Село Байкал е част от община Долна Митрополия, Област Плевен. То е пристанищно селце, разположено на брега на р. Дунав.

Байкал може да се похвали с огромните си културни и природни забележителности. Затова селото предлага различни условия за туризъм - културен, ловен, орнитологичен, екотуризъм, както и велопоходи.

Културните забележителности са в близост до селото, като на 3 км. от него се намира древноримско селище "Улпия Ескус". Любителите на велосипедите пък ще имат възможността да се придвижат по античен римски път, за да открият римския кладенец от едно време. Следващите спирки за задължително посещение са историческата местност "Паметниците" и защитената местност "Кръста".

Близо до района на пристанището е изградена и необходимата инфраструктура за лагеруване и отдих. Туристите могат да се насладят и на живописните гледки около островите Борил и Орля. Чарът им се крие в това, че са обрасли с върба, топола и малинак.

Близо до с. Байкал има и следи от две непроучени селища. Намерен е оригинален глинен съд от II-III в. с изображение на човешко лице, който днес е експонат на Плевенския исторически музей и каменен саркофаг. Между откритията е и бронзовият меч, датиращ от късната бронзова епоха — съхранява се в Националния археологически музей в гр. София. Първото село се намирало в местността „Захмет“, където по-късно са възникнали заразни болести и населението било принудено да се изсели. Друга причина за изселването е риболова-основният поминък на нашите деди. Името Бешлии идва от турската парична единица Бешлик. Това село именно води началото си от 1-то десетилетие на 17 век. (Императорска Тура за продажба на земеделска земя) През 1934 г. селото получава ново име – Борил, а от 1951 г. е преименувано на Байкал.

Няма как незабелязано да остане и китното пристанище на селото. То е открито през 1934 г. с много гости и водосвет. Първоначално на него са акостирали австрийският кораб „Минерва” и унгарският „Вишеград”. В началото на ХХ в. до 1944 г. към пристанището е функционирала и митница. В началото на 90-те години на байкалското пристанище спират и луксозни кораби с туристи от Западна Европа, които посещават местните и близките туристически обекти.