"От 20 години съм в Америка, но сърцето ми е в България", казва Людмил Казаков в интервю за "ПлевенУтре"

Людмил Казаков е един успял българин. Роден в София, но израснал в Плевен. И макар още на 11-годишна възраст да поема за САЩ, сърцето му остава завинаги в града на Панорамата, където се прибира при всяка удобна възможност. От около месец "ПлевенУтре" ви информира за успехите на Людмил в Холивуд като монтажист и основен "двигател" зад кадър на филмови продукции. Преди две седмици ви съобщихме, че Казаков и филмът "Last supper"(в главната роля - комедийната легенда Еди Грифин) обраха наградите на престижния филмов фестивал в Сан Франциско. А ето и обещаното интервю с Людмил Казаков за филма и живота в Америка.

Люси, разкажи малко за себе си? Откога си в Америка и как се стигна до заминаването ти там?
В Америка съм от 1994 година. Дойдох тук чрез майка ми, която е от още повече време. Когато бях в четвърти клас хванах камерата и започнах да снимам. Тогава имаше един интересeн проект, да се направи видеоклип за един от директорите на училището. От този момент си знаех, че това е нещо, което ме влече. Снимах не само това, но и събития в училище. Винаги съм обичал футбола и като малък съм играл за гимназията си, a след това в отбор, но трябваше да се насоча и към книгите. И след няколко опита да уча за международен бизнес просто ей така си казах, че това не е за мен и ще се занимавам с кино. Много години бяха минали откакто снимах в четвърти клас, но е нещо което ми се отдава. Малко по малко започнах да разбирам колко много идеи и труд се хвърлят, за да се направи един филм или дори само един клип. В университета минах всички дейности - звукар, оператор, скриптер, какво ли не, но монтажът е нещото, което най много ме вълнуваше. Както и да снимам.

Разкажи повечко за проекта с комедийната легенда Еди Грифин, в който си основен "двигател" така да се каже?
Да монтирам "Last Supper" с Еди Грифин стана съвсем случайно. В Холивуд повечето работа се намира чрез препоръки, обаче аз си следя един сайт за работа и постоянно отговарям на обяви. Просто така стана, че отговорих в правилното време. Режисьорът ми сподели, че от 150 кандидатствали е избрал мене и това наистина ме накара да се почувствам много добре. Първоначално ме назначиха да монтирам филма докато го снимат. Първите 10 дена бях на снимачния терен и монтирах сцени, които бяха заснети от миналият ден. Беше доста интересно, защото Еди Грифин не спираше да се шегува и така не чувствахме, че сме на работа. Впоследствие, като свърших с монтажа, имаше още доста работа по филма: цветови корекции, звуков дизайн, музика - трябваше някой да композира. Пак така стана, че бях в правилното място на правилното време. Познавах хората, които можеха да свършат тази работа и ги свързах с режисьора, който ми каза, че се доверява на мен за целият процес на пост продукцията. И така станах отговорен за целият филм. Имахме много малко време, но се справихме чудесно.

Как премина фестивала в Сан Франциско? Какви награди спечели филмът?

Фестивалът в Сан Франциско мина много успешно за "Last Supper". Нашият филм спечели доста награди и малко беше изненадващо за мен. От Комисията ни дадоха награди за най добра актриса, най добър актьор, режисьор и монтаж.

Какво друго интересно ти предстои в професионален план в близкото бъдеще?

Доволен съм и занапред ще гледам да се развивам в филмовата индустрия, а някой ден може да ми се отвори и късмета като режисьор. Когато си монтирал и минал през толкова много материал, имаш по-голямо разбиране от това как работи системата. А преди да стана монтажист, бях и камера оператор. От време на време снимам за разнообразие, защото всеки ден на компютъра може да се окаже доста натоварващо. Много ми хареса да работя по тв сериали ("Стъклен дом" и "Забранена любов") и мисля да се насоча и в тази посока тук.

Как се чувстваш в Америка? Липсва ли ти България?
Америка е моят втори дом. Или по точно моят първи дом, защото съм тук от 11 годишен. Но България е винаги в сърцето ми и никога няма да забравя откъде идвам и каква велика нация е българската. Човек трябва да се гордее с това, което България е. Обиколил съм светa и наистина имаме една изключителна държава, която много хора в България не оценяват. В Америка се чувствам добре, особено в Лос Анджелис. Майка ми е наблизо и това ми дава попора. В Лос Анджелис съм от няколко години и това е един голям мегаполис, където има абсолютно всичко. Харесва ми климата, плажът ми е на 10 минути с кола. Какво друго му трябва на човек? Освен здраве и по евтини самолетни билети до България, разбира се. (смее се)